Нови римски разкази [bg]

Макар и пиян, бях неспокоен и не можех да си обясня защо взех пудриерата; по едно време се наклоних към Али и се информирах тихо:

- Слушай, да не би болестта ти да е прилепчива?

Той отвърна отрицателно, а аз го попитах отново:

- А ти нямаш ли криза? - и без да знам защо, останах разочарован, докато той клатеше глава, обезсърчен, сякаш да потвърди:

- Не, нямам криза.

В същото време, макар и пиян, забелязах в залата, сред поканените, известен смут, който не предвещаваше нищо добро: онази госпожа се беше оттеглила с консула и му говореше задъхано;

консулът повика майордома; той пък, след като изслуша консула, се загледа в мен със заканителния си поглед. Кръвта ми се смръзна, още повече, че пудриерата в джоба ми тежеше като олово. Отново попитах Али:

- Сигурен ли си, че наистина нямаш криза?

Този път той отвърна притеснено:

- Нали ти казвам, чувствам се отлично.

Тогава, отчаян, му пошепнах:

- Приближи се до мен, трябва да ти кажа нещо.

Той пристъпи слисан и аз му показах пудриерата под масата, молейки:

- Виж, не знам защо взех това... направи ми услуга, сложи го в джоба си.

Той ме погледна с жлъчните си очи и направи буен жест - с други думи „луд си“. Настоях:

- Вземи я ти. Ако я намерят у теб, ще се оправдаеш, че си имал криза и отиваш в болница за няколко дни. Ако я намерят у мен, отивам в затвора за няколко години.

- Дори не ми минава през ума.

Аз, освирепял:

За добро или за зло, нямаш изход, освен да я вземеш.

И започнах трескаво да търся как да я прехвърля в неговия джоб.

Какво се случи след това, ми е трудно да опиша: Али ме бутна, аз се блъснах в масичката, където стоеше шампаниера с лед и бутилки с оранжада и съборих всичко на пода. В същия момент се намеси майордомът и докато всички ни гледаха, ловко и здраво ме хвана за ревера и ме отведе в близката кухня. Тук ме обискираха, но не намериха нищо, защото при сборичкването с Али пудриерата падна на пода. Дали защото не искаха да ме изложат, или не искаха да провалят празника, но истината е, че съблякоха от гърба ми бялата ливрея, връчиха ми моя фрак и ме изведоха през задната врата в градината. Отидох да се кача на околовръстната линия. Ала междувременно, навярно поради пиянството ми, бях забравил наименованието на болестта на Али и колкото и да се измъчвах и да насилвах паметта си, не успях да намеря друга дума, освен крадец. Но не бях крадец, как да кажа: „Болен съм от болестта на крадците... получих криза от желание за кражба“, ако не за друго, поне за да не злепоставям себе си и да си внушавам вина. Какво означава думата! Карах така няколко дни, отвратен и изнервен, докато една сутрин внезапно си я спомних: клептоман. И веднага се почувствах невинен.