Политичестки ред и политически упадък [bg]

Японските институции в крайна сметка идват от Китай. Централизирана държава с много от характеристиките, които Вебер идентифицира като модерни, съществува в Китай още по времето на династията Цин през 221 г.пр.Хр. и е консолидирана по време на Ранната династия Хан (206 г.пр.Хр. – 9 г.сл.Хр.). Китай изгражда централизирана, меритократична бюрокрация, която е в състояние да регистрира населението на страната, да облага с единен данък, да контролира военните и да контролира обществото хиляда и осемстотин години преди възникването на подобни държави в Европа.

Тази преждевременно развита модерна държава е в състояние да предотврати появата на мощни социални играчи, които биха могли да оспорят нейното господство. В Европа привилегированата кръвна аристокрация, независимите търговски градове и религиозни организации като Католическата църква и различни протестантски секти имат независими властови бази и биха могли да ограничат правомощията на държавата. В Китай също има подобни групи, но те са по – слаби и силната държава полага усилия да ги запази такива. Ето защо китайска аристокрация съществува, но тя не упражнява териториален суверенитет до степента, в която го прави европейската, религии като будизма и даоизма са държани под строг контрол, а градовете приличат на административните центрове в Европа на изток от река Елба, а не на самоуправляващите се независими метрополиси в Западна Европа. Решаваща роля играе фактът, че в Европа властта е разпределена между отделните държави в много по – голяма степен, отколкото в Китай, поради коментираните вече географски дадености на региона. Това означава, че всяка европейска държава, която се опита да концентрира власт в ръцете си и да изгради империя, ще срещне незабавната съпротива на своите съседи. Тези съседи биха могли да се противопоставят на агресията по военен път, както и чрез подкрепата си на вътрешните противници на имперската власт. Европейската държавна консолидация в средата на XX в. достига равнището, на което се намира Китай в средата на периода на Воюващите царства (475 – 221 г.пр.Хр.), когато общият брой на големите държави е сведен до около шест – седем. Може би Европейският съюз един ден ще завърши процеса на обединение, който Китай осъществява в началото на династията Цин, но фактът, че това все още не се е случило, показва колко е различен балансът между държава и общество в Европа в сравнение с Китай.

Държавата Китай, с която европейските колониални сили се сблъскват, е управлявана от династията Цин (1644 – 1911), чуждестранна династия от Манджурия на финала на своя Династичен цикъл. Първият император на Цин Шидзу просто окупира институциите на династията Мин и използва персонала на Мин за управление на съществуващия административен апарат. През този период аграрната икономика на Китай не се различава особено от тази по времето на династията Хан около сто и шейсет години преди това. Но през XVII в. настъпват коренни промени с развитието много по – екстензивна пазарна икономика. Както Европа и Османската империя, от XVII в. Китай преживява както инфлация, така и бързо нарастване на населението. В южните китайски пристанища се появяват британски, португалски и холандски търговци, които включват страната в система на световната търговия. Възниква много по – голяма и по – независима търговска класа. Благополучието на търговците не е изцяло зависимо от правителството, а се превръщат в източници на капитали, поради което успяват да увеличат своята независимост до известна степен. В края на XIX в. в китайските градове се заражда малобройна средна класа, от която произлизат много от водачите на Синхайската революция от 1911 – 1913 г., която слага край на Династичен Китай.