Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Това не е двустранна борба за права между държавата и обществото като цяло. Най–общо казано, участниците са четири, а именно централната монархия, висшата аристокрация, дребното дворянство (т.е. малки земевладелци, рицари и други независими хора) и третото съсловие на гражданите (зараждащата се буржоазия). Селяните, които са най–голямата част от населението в тези общества, все още не са значителни участници, тъй като все още не са обединени в корпоративни организации, които да представляват техните интереси.
Степента на противопоставяне на държавната централизация зависи от степента, в която трите групи извън държавата – аристокрация, дворянство и трето съсловие – са в състояние да си сътрудничат в съпротивата срещу кралската власт. Както и от вътрешното единство на всяка една от тях. И най–накрая, тя зависи от последователността и целеустремеността на самата държава.
Фиг. 1. Политическата власт в аграрното общество
В следващите глави ще представя четири европейски модела на държавност и някои от причините за различията между тях. Тази селекция включва най–разнообразните примери на управление – от най–представителното до най–абсолютисткото. Те са:
1) Слаб абсолютизъм. Френските и испанските монархии от XVI и XVII в. олицетворяват новата абсолютистка държава и в известен смисъл са по–централизирани и диктаторски, отколкото например Холандия и Англия. От друга страна, нито една от двете не успява да наложи пълен диктат над могъщите елити в своите общества и огромното данъчното бреме ляга върху плещите на най–неспособните да се съпротивляват. Централизираните административни апарати си остават патримониални и с течение на времето патримониализмът се засилва.
2) Успешен абсолютизъм. Руската монархия успява да кооптира както аристокрацията, така и дворянството и ги прави изцяло зависими от държавата. Това става възможно благодарение на общия им интерес да закрепостят селяните към земята и да стоварят безмилостно най–голямото данъчно бреме върху плещите им. Управлението остава патримониално до един по–късен момент, но и това не възпрепятства руския монарх да тероризира и контролира аристокрацията в много по–голяма степен, отколкото френските и испанските крале.
3) Неуспешна олигархия. Унгарската и полската аристокрация успяват още в началото да наложат конституционни ограничения над кралската власт, която поради слабостта си е неспособна да изгради модерна държава. Слабата монархия не е в състояние да защитава интересите на селячеството от аристократичната класа, която го експлоатира безмилостно. Тя не е в състояние също така да натрупа достатъчно ресурси, за да изгради достатъчно силен държавен апарат, който да се противопостави на външната агресия. Нито една от тези държави не успя да изгради модерно, непатримониално управление.
4) Отговорно управление. И накрая, Англия и Дания успяха да изградят както силна правова държава, така и отговорно управление, а така също и стабилни централизирани държави, способни да мобилизират и да защитят нацията. Развитието на парламентарните институции на Англия е всеобщо известно, но същия резултат постига Скандинавия благодарение на твърде различен политически процес. Към края на XIX в. Англия е либерална държава, а в Скандинавия се полагат основите на социалдемократическата държава, но принципите на правовата държава и отговорността са в основата и на двете.
Съществуват и други важни варианти и примери. Холандската република и Конфедерация Швейцария представляват алтернативни републикански модели на отговорно управление и правова държава, а пруската монархия изгражда силна съвременна държава и върховенство на правото в отсъствието на отговорност. Нямам възможност да разгледам тези и други изолирани случаи. Важно е да разберем обаче определящите фактори за възникване на отговорното управление и на разнообразните форми на абсолютизма.
23. ТЪРСАЧИ НА ОБЛАГИ
Как фискалната криза довежда до възход на патримониалното управление във Франция ► Губернаторите и засилване на централизираното управление ► Как разбира френският елит свободата като привилегия и какво му пречи да осъществи колективни действия ► Абсолютното безсилие и неспособност на френското правителство да обложи с данъци или да контролира собствените си елити