За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
«Докато болестите и войните ни отнемат толкова граждани, какво ще стане с Рим, ако никой вече не встъпва в брак? Не къщите, не портиките, не площадите правят града; хората са тези, които правят градовете; а те не ще излязат изпод земята, както в баснята, за да се заемат с уреждане на вашите работи. Не за да живеете сами вие оставате неженени; всеки от вас има компания на масата и в леглото си; вие само искате спокойствие във вашата разпуснатост. Не търсите ли вие примера на девойките-весталки? Но тогава за нарушение на законите за целомъдрието вие трябва да бъдете наказвани заедно с тях. Дали всички ще ви подражават, или никой няма да последва примера ви — вие ще бъдете и в единия, и в другия случай лоши граждани. Моята единствена цел е дълговечността на републиката. Аз увеличих наказанията за тези, които са проявили неподчинение; а що се отнася до възнагражденията, смятам, че никога досега добродетелта не е получавала повече; хиляди хора са готови да рискуват живота си дори за по-малко; а вас и тия възнаграждения не са в състояние да ви накарат да вземете жена и отгледате деца.»
Той е издал закон, който бил наречен на негово име и на името на Папий и Попей, заемащи длъжността консул по това време. Разпространилото се зло се проявило дори при тяхното избиране. Дион казва, че и двамата били неженени и нямали деца.
В същност тоя закон на Август представлявал кодекс от закони и систематичен сборник от законоположения по този въпрос. Юлиевите закони били преработени и подсилени; тези закони са толкова предвидливи и се разпростират върху толкова неща, че представляват най-красивата част от римското гражданско право.
Разпръснати откъси от тях се съдържат в ценните фрагменти на Улпиан; в законите на Дигест, заимствувани от автори, писали за законите на Папий; у историците и другите автори, които се позовават на тях; в кодекса на Теодосий, който ги е отменил; у църковните отци, които са ги цензурирали със старание, похвално от гледна точка на отвъдния живот, но с малко познаване на земните работи.
Тези закони са имали много параграфи, от които известни са само тридесет и пет. Но насочвайки се към моя предмет по възможния най-кратък път, аз ще започна с параграфа, който Авел Гел казва, че е седми и който се отнася до почестите и наградите, предвидени чрез тоя закон.
Римляните, които в по-голямата си част произлизали от латинските градове — предишни лакедемонски колонии, заимствували от тези градове елементи за своите закони и са изпитвали, както лакедемонците, онова уважение към възрастните, което заключава в себе си цялата почит към тях и всички отстъпки пред тях. Когато на републиката започвали да липсват граждани, преимуществата, които по-рано се давали на възрастните, били прехвърлени върху тия, които встъпвали в брак и имали определен брой деца; някои от тия преимущества били давани на бракове, независимо от децата, които биха се появили от тези бракове; това се наричало право на мъжете; други били давани на семейства с две деца; най-големите облаги били предоставяни на семейства с повече от три деца.
Тия три случая не трябва да се смесват; имало е предимство, от което са се ползували всички женени, например специалните места в театъра; имало е други предимства, които били ползувани само ако не били оспорвани от лица с деца или с повече деца.
Това са били широки привилегии. Женените, които имали повече деца, били винаги предпочитани — както при раздаването на почести, така и при ползуването им. Консулът, който имал повече деца, вземал пръв отличителните знаци за достойнство и имал предимство при изборите в провинциите; сенаторът с най-много деца бивал вписван на първо място в списъците за сенатори; в сената той пръв изказвал мнението си. Децата давали възможност да се заемат държавни длъжности преди установената за това възраст — всяко дете осигурявало една година преднина. Който в Рим имал три деца, се освобождавал от всички частни повинности. Свободнородените жени с по три деца и освободените с по четири деца излизали от попечителството, в което са ги държали древните римски закони.
Имало е възнаграждения, но е имало и наказания. Неженените не можели да получават завещания от странични лица; а женени, които нямали деца, получавали само половината от такова завещание. Римляните, казва Плутарх, са се женели, за да получат наследство, а не за да имат наследници.