Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Кажи ми, Гейдж, кога се очаква да пристигне капитанът?
Гейдж се озърна, питайки се какво ли я е накарало да премени толкова рязко темата, но щом срещна хладните, пронизващи очи на маркиза, веднага разбра. В продължение на няколко мига погледите на двамата водиха истински смразяващ кръвта дуел. После обаче Гейдж рязко обърна гръб на съперника си и отново погледна младата си съпруга.
— Фланъри смята, че трябва да дойдат още преди да е станало време за обяд, мила.
— Тогава ще помоля Бес да приготви храна и за гостите — заяви ентусиазирано Шимейн.
— За толкова кратко време? — смаяно възкликна той.
— Разбира се, скъпи. Бес може да сготви чудеса за не повече от час.
Гейдж не беше съвсем сигурен, че е редно да изискват от готвачката да подготви угощение, след като жената бе в чужда, непозната кухня и не разполагаше с почти никакво време.
— Може би първо би трябвало да поговориш с Бес, Шимейн, и да я попиташ дали ще се справи с тази задача.
— Бес обича да доказва способностите си — успокои го Шимейн. — Няма защо да се боиш, че молбата ми ще я затрудни. Но ако настояваш, ще поговоря с нея и ще я оставя сама да реши.
— Предпочитам да го направиш, сладка моя.
Тя му се усмихна нежно.
— Онези, които те смятат за чудовище, наистина въобще не те познават, Гейдж Торнтън. Щом се безпокоиш толкова да не би да създадеш на една прислужница допълнителни грижи и притеснения, повече от ясно е, че си един изключително мил и внимателен човек. И това е само една от причините да те обичам толкова много.
Кехлибарените очи засияха.
— Винаги ме правиш безумно щастлив, когато ме уверяваш, че ме обичаш, сладка моя.
— Нима имаш нужда от уверения? — попита Шимейн с усмивка. Независимо дали и кой ги наблюдаваше, тя не изпитваше и капчица смущение да отвръща на мъжа си с цялата нежност и топлота на съпруга, която е обичана и обича. Странно, но тъкмо в тези моменти тя се чувстваше най-много жена. — Не ти ли давам винаги най-доброто, което бих могла да предложа? Сърцето си, тялото си, цялата си женска същност — само на теб? Или може би присъствието на бившия ми годеник намалява увереността ти в моята любов?
— Маркизът е красив мъж, мадам — призна Гейдж, избягвайки да отговори направо.
— Да но ти също си такъв, скъпи… И ти си този, когото обичам.
Той кимна в знак на благодарност за комплимента, сетне се усмихна дяволито.
— Имам нужда от всички уверения, които можете да ми дадете, мадам. А когато се усамотим в спалнята си довечера, смятам да пожелая и нещо много повече, за да успокоя тревогите на сърцето си. И, естествено, бих желал да се занимаем по-подробно с въпроса, който обсъждахме преди малко. „Каквото пожелаеш“ обхваща много възможности, мадам.
Шимейн прехапа устни, за да скрие усмивката си.
— Ще считам това за покана, сър.
Очите на Гейдж заблестяха като два жълти, диаманта.
— Е, вече сте предупредена, мадам.
— Да, и очаквам с нетърпение нощта.
— Както и аз.
Тя хвърли поглед зад рамото на Гейдж и забеляза, че Морис се е намръщил мрачно, явно раздразнен от флирта й с нейния собствен съпруг. За да запази мъжа, когото обичаше, Шимейн се опита да потуши гнева на бившия си годеник, като си придаде по-сериозен вид. Познаваше способностите на Морис и не смееше да го предизвиква.
— Ако този капитан хареса кораба ти, Гейдж, дали наистина би го купил още преди да е довършен?
— Ако одобри това, което ще види и чуе — да, напълно е възможно. Аз ще му предоставя гаранции, че строежът ще бъде завършен според плановете, които ще му покажа и че няма да продавам кораба другиму.
— А ако поиска някакви промени? Допустимо ли е да се правят такива след като вече сте определили цената?
— Стига да не засягат основните линии на корпуса, всякакви промени са напълно допустими. Ще трябва само да изчисля стойността на допълнителните работи преди да сме се уговорили за цената, и после, надявам се, ще сключим самата сделка. Част от сумата ще остане у капитана като гаранция, но след като строежът приключи, той може да дойде, да ми плати остатъка от онова, което ми дължи, и да влезе незабавно във владение на кораба.
— И няма начин той да те измами така, както се е опитал на времето Хорас Търнбул, нали? — разтревожено попита Шимейн.
Смехът на Гейдж я успокои.
— Фланъри казва, че думата на капитана струва повече от злато. Ако аз му дам онова, което очаква от мен, и той ще стори същото. Той търси бърз кораб, подобен на онези, които правят французите. Не бих искал да се хваля, но вярвам, че моят ще може да изпревари всеки френски кораб.
Тя въздъхна доволно.
— Хубаво би било да поплаваме с него поне час-два, преди да сме го изгубили завинаги.