Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Какво значи „някой“? Аз ще те взема лично. Заминавам тази вечер. Самолетът ми е на сервиз в Тетърборо. Ще бъде готов в пет и половина тази вечер. Така че ще бъда във Вегас и ще те чакам.
Бепи посочи една кутия на масата.
— Вземи това на самолета си и го прибери в твоя сейф, докато дойда във Вегас.
— Какво има вътре? — прошепна Алън.
— Два пистолета със заглушители. Ще ги използвам за черната маймуна. Никога не съм си помислял, че ще трябва да казвам на Бен и Але Хоп как да свършат тази работа. Спомням си, когато се срещнахме за първи път. Дон Емилио ми каза, че Бени има голям опит в изпълнението на поръчки в други градове, и затова смятах, че ще се справи лесно. А ето, че загубих добрия си приятел Але Хоп. Знаеш ли, Алън, не се замислих достатъчно, понеже бях зает по сделката с „Джей Пи Джей Корв“. И наистина смятах, че Бен ще се справи. Този път ме заблуди сериозно. Със смъртта на Але изгубих един свестен човек. Беше много хубаво, докато го имаше… Ох, няма полза да плачем за минали неща. Станалото — станало.
— Вярно е, че беше чудесно да го имаш край себе си. Але беше нещо различно. Наистина чувствах Але Хоп като много близък — съгласи се Алън. — Но си прав. Свършено е, така че забрави го вече.
— Трябваше да направя повече. Трябваше да им кажа да се свържат с нашите хора в Калифорния и да поискат пистолети със заглушители. Чувствам се виновен, защото не им разработих план. Трябваше да си поговоря с Бен и да видя какво е съчинил. Кой би допуснал, че ще използват нож? Ние много рядко употребяваме нож. Това е минало.
— Не се обвинявай. Има хора, на които трябва и задниците да им бършеш. Забрави за това, чу ли? Забрави!
Във вторник Бепи и Бен пристигнаха в Лас Вегас, както беше уговорено. Алън и Джоуи Ди ги посрещнаха.
— Знаеш ли, Менесиеро, въпреки че като малък си напуснал училище преждевременно, ти си решил правилно уравнението „Корв“ — пошегува се Алън в хотела. — Двеста долара наистина са равни на двайсет милиона.
Всички се засмяха.
— Да, от време на време успявах да направя по някоя добра сделка. Трябва да си призная някои заслуги — усмихна се Бепи.
— Имахме късмет, че онзи Вайсман беше влюбен в кучето си — подметна Бен.
— Аз бях женен за кучка — каза Джоуи Ди. — Имаше страхотни цици, ама каква кучка беше! Такъв помияр, че даже и един готвач китаец й викаше „свиня“! Невъобразима кучка беше тая свиня.
Алън попита сериозно:
— Хей, да бе, какво стана с Шейла Даймънд? Майки каза, че се била побъркала там, на юг. Някой чул ли е за последното й изпълнение?
Бепи се зае да смени темата:
— Слънчасала е… Чух, че слънцето там й е дошло много и е станала pazzo. — Обърна се към Бен и се ухили. — Сега, като забогатяхме толкова, няма ли да е срамота, Бени, ако оная гнусна маймуна, дето трябва да пречукаме, този път убие и мен, и теб?
— Боже, опази. Що за шега е това? — попита възмутен Алън. — Само това остава да се случи. Шаги и аз ще се самоубием, ако стане така. По-добре внимавайте. Черньото очаква да бъде нападнат пак. Запомни ли това, а, Бени?
— Нямам търпение да набарам копелето. Ще му пръсна гадната кратуна — закани се горещо Бен.
— Къде ще вечеряме тази нощ? — попита Бепи.
— Погрижил съм се — отвърна му Алън. — Всички сме канени да гостуваме на Сами Роджърс в „Ел Реал“. Все ми повтаря, че иска да те посрещне на вечеря, като дойдеш следващия път. Сами е почтен с нас. Трябва да отидем заради уважението. Имаш ли възражения, Беп? В настроение ли си да се срещнеш с него довечера?
— Да, няма проблеми. Довечера ще хапнем при Сами. Той е свестен човек. А в „Реал“ имат чудесна кухня.
Личният реактивен самолет на Алън кацна в Сан Матео, на малко летище за частни самолети. Очакваше го кола, изпратена от Голдберг. Веднага заминаха към дома на жертвата в Сан Франциско. Спряха и зачакаха на улицата пред него.
В седем часа още беше светло, а Бен и Бепи си говореха за незначителни неща. Зад волана седеше Бен.
— Да знаеш, добре, че тази улица не е оживена. Иначе нямаше да можем да си седим така и да чакаме — каза той.
— Така е. Прав си. Знаеш ли обратния път до летището?
— Да, лесен е. Не се притеснявай. Ти какво каза на пилота? — попита Бен.
— Казах му да стои при самолета даже и да се забавим три-четири дни. Обясних му, че трябва да навестим едни красиви дами в Сан Франциско. Пилотът е стабилен. Приятели са с Алън от години. Ако се наложи, ще се храни и ще спи в хотела на летището. Казах му също да не напуска хотела по никакъв повод. Защото, като се върнем, ще бързаме. Между другото, заредих и двата ни пистолета с патрони с разпръскващ се заряд. Като го надупчим от близко разстояние, ще прилича на поразен с ръчна граната.