Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Да, маестро – отвърна Тави. – Това е Кайтай, дъщерята на маратския вожд Дорога. И моя приятелка. Без нейната помощ Макс все още щеше да е в затвора, аз щях да съм мъртъв и не разполагаме с никакво време да обсъждаме това.
Лицето на Килиан потъмня от гняв, но Тави видя как маестрото се опита да остане спокоен, когато попита:
– И защо така?
– Защото двайсет каними идват по стълбището, за да убият Първия лорд – каза Тави, опитвайки се да не допусне в гласа му да прозвучи отмъстително задоволство. – Вече е вдигната тревога, но те се сражават с легионерите от първия пост. Центурион Бартос е мъртъв и не знам колко дълго ще успеят да удържат стълбището.
Майлс изруга злобно и тръгна към вратата.
– Не, Майлс – каза Килиан.
– Хората са в опасност – изръмжа капитанът.
– Както и Първият лорд – рече Килиан. – Ще излезем заедно. Ти ще водиш, Майлс. Тави, събуди Макс. Той ще бъде следващият. Двамата с Фейд ще сложите Гай на походното легло на Макс и ще го носите.
Тави тръгна към приятеля си, преди Килиан да довърши изречението си. Той просто вдигна леглото от едната страна и изсипа Макс на пода. Едрият младеж се стовари на земята с пръхтене и веднага се разсъни.
– А, това си бил ти.
– Макс, ставай – каза тихо Тави. – Вземи си меча. По стълбите идват канимски воини.
Той грабна походното легло и го завлече до кревата на Гай. Фейд повдигна Първия лорд без особени усилия, положи го върху походното легло и уви възрастния човек с одеялото му. Тави погледна нагоре и видя, че Фейд носи меч на колана си, макар да бе спуснал отгоре му дългата си окъсана туника.
Макс скочи на крака, навлече бързо ризата си и промърмори:
– Къде има меч?
– В преддверието – упъти го Килиан. – В долното чекмедже на шкафа с питиетата. На Гай е.
Макс се поколеба и каза:
– Ако ми дадете още минутка, ще облека костюма. Може... Искам да кажа, ако те идват за Гай, може да решат, че са го пипнали..
Гласът му заглъхна.
Лицето на Килиан остана безизразно. Той кимна и каза:
– Действай.
– Добре – отвърна Макс.
Той се спогледа с Тави, който не можеше да скрие страха си, после отиде до преддверието.
Тави грабна чаршафа от кревата и го уви около Първия лорд, после го завърза колкото се може по-здраво за походното легло.
– Готови сме – каза тихо той.
– Много добре – отвърна Килиан. – Максим?
Тави и Фейд вдигнаха леглото и го изнесоха от залата за медитиране. Разнесе се тихо пъшкане и на вратата се появи Макс, който бе приел външността на Гай. В ръката си държеше дълъг, тежък меч.
– Готов съм – каза той, макар гласът му все още да бе Максовият. Младежът се намръщи, прокашля се няколко пъти, докосна гърлото си с ръка и каза, този път с гласа на Гай: – Готов съм. Но не съм сигурен доколко ще се справя с призоваването, маестро.
– Колкото можеш – отвърна тихо Килиан.
Стоящата до стълбището Кайтай изсъска, поглеждайки нагоре към стълбите. Без да се замисля, Тави измъкна ножа от колана си и ѝ го подхвърли. Тя го улови за дръжката във въздуха и приклекна в бойна поза, оглеждайки стълбището.
Секунда по-късно Килиан леко наведе глава настрани и присви слепите си очи.
– Добър слух, момиче – промърмори той. – Майлс.
Капитанът направи няколко крачки, застана пред Кайтай и приклекна в бойна поза. Зад ъгъла се появи нещо и Майлс вдигна меча си. Проблесна стомана, разнесоха се дрънчене и панически вик. Майлс изпъшка и каза:
– Приос, човече, аз съм. Спокойно.
Майлс отстъпи назад, поддържайки един ранен страж. Приос беше среден на ръст мъж, който бе известен повече с острия си поглед, отколкото със силата си. Дясната му ръка висеше неподвижно и бе покрита с кръв, той бе изгубил и шлема си. Косата му бе залепнала за главата, където зееше кървава рана. Лицето му беше пребледняло, но той здраво стискаше меча в лявата си ръка.
Тави крадешком придърпа одеялото, за да скрие лицето на Гай. Настъпи кратко мълчание, при което Килиан сръчка Макс с лакътя си.
Макс отново се закашля и каза:
– Докладвай, гвардеецо. Какво става?
– Те са луди – изпъшка мъжът. – Луди, сър. Дори не си правят труда да се защитят. Не обръщат внимание на раните, които би трябвало да ги свалят на земята. Сякаш животът не ги интересува.
Макс постави ръка на рамото на гвардееца и каза:
– Приос. Искам да ми обясниш тактическата ситуация.
– Д-да, милорд – изпъшка гвардеецът. – Канимите ни изтласкаха от първата стая и някои от тях останаха там, за да посрещнат подкрепленията. Поне десетима обаче слизат надолу. Дясната ми ръка е неизползваема, затова Червенокосия Карл, който пое командването, ми нареди да залостя вратата зад тях, да сляза тук и да доложа.