Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Тави – викна Бартос, – слизай долу и прати подкрепление. После тичай при Първия лорд. Вратата ще ни позволи да издържим известно време, а след това ще трябва да го махнем...
Раздаде се оглушителен бумтеж, подобен на гръмотевица, застърга метал и тежката желязна врата рухна на каменния под.
Под нея остана да лежи центурион Бартос.
От всички страни като горещ дъжд плисна кръв, заливайки цялата стая и Тави. Металът на резетата и пантите блестеше в оранжево-червено от горещината при разкъсването им.
Водачът каним с окървавената муцуна си беше счупил ръката – очевидно точно неговият страшен удар беше откъснал желязната врата от пантите ѝ. Със смъртоносна грациозност той стъпи върху нея и замахна към най-близкия страж. Гвардейците се поколебаха само за части от секундата, но през това време на вратата се появи втори каним. Пазачите се строиха в редица пред канимите. Щитовете им бяха по-малки от стандартния легионерски размер, а мечовете им проблясваха злобно.
Единият от гвардейците нанесе удар – фурията му придаде допълнителна бързина. Острието прониза канима в корема; но взетият каним не обърна на раната си ни най-малко внимание и ответният му удар буквално откъсна главата на гвардееца, който дори не успя да издърпа меча си или да вдигне щита си. Вторият страж успя да отрази удара със щита си и само силата на фурията му му помогна да удържи. Той замахна със своя гладиус и отсече въоръжената ръка на канима на няколко инча от китката.
Канимът дори не мигна. Той просто удари по щита на гвардееца с чуканчето на ръката си. Силата на удара му събори мъжа на земята и канимът скочи върху него със щракащи челюсти. Падайки, гвардеецът се опита да се защити с щита от страшните зъби. С едно бързо движение Кайтай измъкна ножа си и го метна към канима. Острието потъна в лявото му око. Звярът се сгърчи инстинктивно, може би дори изпита болка и гвардеецът, който стоеше до падналия страж, отсече с един удар главата му.
Но през вратата напираха да влязат още каними, които постепенно избутваха назад стражите. Всяка следваща стъпка назад пускаше вътре нов звяр и на мястото на предишните двама вече се сражаваха трима други. Тави разбра, че гвардейците няма да издържат дълго.
– Бягай! – извика един от мъжете. – Предупреди Първия лорд!
Тави кимна и с разтуптяно от страх сърце побягна надолу по стълбището, толкова бързо, както никога не беше бягал в живота си. Кайтай го следваше неотстъпно.
Глава 45
Писъците ги преследваха надолу по стълбите. Дръзки бойни викове се смесваха с вопли, звънтеше стомана. Преди да стигне до второто караулно, Тави едва не се сблъска с един гвардеец, който с разтревожено лице се изкачваше по стълбището.
– Тави, какво става там? – попита той.
– Каними – задъхано отвърна Тави. – Искат да убият Първия лорд.
– Проклети врани – изруга гвардеецът. – Бартос задържа ли ги?
– Той е мъртъв – каза Тави с равен, изпълнен с горчивина глас. – Нещата горе не са добре, но поне вдигнаха тревога. Може да успеят да ги задържат до пристигането на подкрепления, но ако канимите стигнат до стълбището...
Гвардеецът кимна и погледна към Кайтай.
– Тя е с мен – рече бързо Тави.
Стражът се поколеба, кимна му отсечено и влезе бързо във второто караулно. Започна да дава заповеди и поведе малкия си отряд нагоре по стълбището. Тави продължи надолу. Когато стигнаха до дъното, всички звуци от сражението, което се водеше горе, утихнаха. Тави влетя в преддверието на залата за медитиране на Гай.
Първият лорд продължаваше да лежи все така неподвижно, а край него клечеше Фейд. Макс лежеше на съседното легло – на Тави му се стори, че приятелят му не беше променил позата си, откакто го беше оставил там. Изглеждаше по-скоро изпаднал в безсъзнание, отколкото заспал.
– Марат! – изръмжа сър Майлс и се хвърли напред с изваден меч.
– Не! – извика Тави.
Кайтай избегна удара, свали наметалото от раменете си и го хвърли като мрежа върху сър Майлс. Той го отметна настрани, но забавянето му бе достатъчно за младата маратка, за да може да изскочи обратно през вратата. Тя приклекна до стълбището в котешка поза, а в ясните ѝ очи не се забелязваше никакъв страх.
Тави застана между сър Майлс и вратата.
– Тя не е въоръжена! – извика той. – Сър Майлс, тя не ни е враг!
– Майлс. – Гласът на Килиан изплющя като бич. – Свали оръжието.
Сър Майлс застина на място, но не отмести изпълнените си с омраза очи от Кайтай.
– Тави – каза Килиан, – предполагам, че това е партньорът ти в освобождаването на Макс от затвора.