Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Градската канализация беше в ужасно състояние — вероятно е била създадена за много по-малък брой жители и не е била обновявана оттогава. А градът се беше препълнил и от всички страни се надигаше такава воня, че стомахът на Амара се сгърчи.
Местните жители бяха най-нещастният вид човешки същества, които някога беше виждала. Дрехите им бяха предимно груби, самотъкани и в преобладаващата си част — вехти. Всички крачеха по своите си работи толкова апатично бавно, че просто крещеше за поколения на лишения и отчаяние.
Уличните продавачи продаваха жалките си стоки от проснати на улицата килими. Един човек, чиито дрехи го определяха като гражданин или богат търговец, мина край тях, заобиколен от дузина безмилостни, мускулести мъже, явно професионални главорези.
И навсякъде имаше роби, дори по-убити от свободните жители на града. Амара никога не ги беше виждала в такова количество. Всъщност, съдейки по това, което можеше да види, робите по улиците на Калар бяха почти толкова много, колкото и свободните хора. И на всяко кръстовище, разположени на равни разстояния, имаше войници в зелените и сиви ливреи на Калар.
Или най-малкото тук имаше мъже, въоръжени и облечени в брони с цветовете на Калар. Предвид скандалния външен вид, в който поддържаха себе си и екипировката си, Амара беше сигурна, че това не са истински легионери.
Но каквито и да бяха, тук ги имаше много и от машиналното благоговение и страх, които се виждаха в езика на тялото на онези, които минаваха покрай тях, ставаше ясно, че Калар разчита повече на силата на терора, отколкото на закона.
Това също така обясняваше как Върховен лорд Калар е успял да събере такова огромно богатство, надхвърлящо състоянието на всеки друг Върховен лорд в Империята, отправяйки предизвикателство на самата корона — беше възможно благодарение на систематичния и методичен грабеж на населението на Калар и околните земи. Вероятно от стотици години.
В последната част на града, пред самата цитадела, най-могъщите лордове на Калар бяха издигнали своите домове. Поне тази част на града беше толкова красива, колкото и в Рива, Парция или Алера Империя — изящен бял мрамор, осветени от фурии фонтани, грациозна художествена архитектура, всичко това представляваше толкова поразителен контраст с останалата част от града, че накара Амара да почувства буквално физическа болка.
Несправедливостта, очевидна дори при проста разходка из Калар, предизвика дълбок гняв в Амара, заплашвайки да подкопае концентрацията й. Тя се опита да отдели мислите от емоциите, но това се оказа почти невъзможно, особено след като видя колко богато живее елитът на Калар за сметка на своите неграждани.
Но след това те минаха през квартала на гражданите и Рук ги поведе нагоре по път с много по-малко струпване на хора — дълга права линия, която се изкачваше към портите на вътрешната крепост на Калар.
Стражите, застанали на пост при портата, изглеждаха може би малко по-малко вулгарно от колегите си в града долу, кимнаха на Рук и махнаха на нея и придружаващата я група роби, без да си правят труда да се надигнат от местата си на близката пейка.
След това им оставаше само да вървят нагоре по дългия склон, който водеше към главната порта на цитаделата. Цветовете на Калар се развяваха над зъбчатите стени, но в очите се набиваше отсъствието на алените и сини знамена на Дома на Гай.
Амара веднага забеляза, че стражите на портите са напълно различни от тези, които видяха в подножието на хълма или в града долу. Това тук бяха млади мъже в отлична физическа форма, всички внимателно подбрани. Броните им бяха изрядни и безупречно поддържани, позите и поведението им изразяваха подозрителност и предпазливост, както при всеки гвардеец на короната.
Когато приближиха, Амара забеляза и нещо друго — металният блясък на яките на вратовете им. Когато те заповядаха на Рук и нейната компания да спрат, тя се намираше достатъчно близо, за да види гравюрата върху стоманата: Безсмъртни. Отново Безсмъртните на Калар.
— Госпожа Рук — каза един от тях, очевидно командирът им. — Добре дошла обратно. Не съм уведомен за вашето пристигане.