Републиката на крадците [bg]

— Добре си го запомнил, признавам ти го — каза Монкрейн. — Но що се отнася до теб, всичко над три реда е добре запомнено.

— Помня го напълно както последния път, когато го играхме — каза Силванус. — Преди петнайсет години.

— От нас двамата ще стане добър Хор — каза с въздишка Монкрейн. — Но ни трябва Салериус, както и магьосник, който да го съветва и да играе във всички страшни моменти, иначе представлението ще се спихне.

— Аз ще бъда Хорът! — каза Галдо. — Това ми е по силите. Ще събудя всички в началото, а после ще си седя и ще гледам вас, останалите, как играете. Такава работа много ми допада.

— Как не — рече Кало. — С тая бръсната глава си като кур на лешояд. За тази работа трябват изискани хора.

— Грешно виждаш нещата — рече Галдо — и ще ти сритам шибания задник!

— Млъкнете, идиоти! — Монкрейн сърдито се вторачи в близнаците, докато не се успокоиха. — Ще бъде от полза, ако Силванус и аз останем свободни за други роли, така че да, един от двама ви може да играе Хора. Само че не искам да се въргаляте в калта. И двамата ще научите репликите и всеки ще се опита да бъде по-добър от другия. Известно време няма да вземам окончателно решение.

— А който загуби, какво ще получи? — попита Кало.

— Загубилият ще остане дубльор на победителя, в случай че победителят бъде отвлечен от диви кучета. Не се безпокойте, има и други незаети роли. А сега — рече в заключение Монкрейн — нека се разделим и да заведем Алондо и останалите наши каморци на някои други места, за да проверим къде се крие силата им.