Драконите на изчезналата луна [bg]

Нагоре и надолу по пътя се появиха греещи факли. Хората започнаха да крещят да се щурат наоколо. Врати се отваряха и затваряха. Първата паническа мисъл на Джерард беше, че са го разкрили и сега цялата армия на Мрачните рицари се е втурнала да го залови. Той изтегли меча си и чак тогава си даде сметка, че войниците не тичат към него, а тъкмо в обратната посока, право към хана. Двамата войници също напълно бяха изгубили интерес към него, взираха се нататък, мърмореха и се опитваха да разберат какво става.

Джерард изпусна една въздишка. Тревогата нямаше нищо общо с него. Застави се да остане неподвижен и да изчака.

Помощникът не се завърна. Джерард започваше да губи търпение.

— Отиди да разбереш какво се е случило — нареди той.

Единият от пазачите не чака втора подкана. Спря първия човек, на когото попадна, след което се обърна и дотича обратно при тях.

— Малис е мъртва! — извика той. — А също и онова момиче Мина! В Санкшън цари хаос. Тръгваме натам още сега.

— Малис мъртва? — зяпна Джерард. — И Мина?

— Така казват.

Младият войн просто стоеше смаяно, след което някак успя да си събере ума. Беше служил достатъчно дълго в армията, за да му бъде известно, че слуховете обикновено вървяха по дузина за петак. Можеше да е вярно — надяваше се да е така, — но можеше и да не е. Налагаше се да действа с предположението, че не е.

— Всичко това е много хубаво, но все още се нуждая от кендера — каза упорито. — Къде е помощникът на командира?

— Тъкмо с него говорих. — Пазачът порови в пояса си и измъкна от там халка с ключове. Хвърли ги на Джерард. — Трябва ти кендер? Ето, вземи ги всичките.

— Не ми трябват всичките! — извика Джерард, ала двамата войници вече си бяха плюли на петите, за да се присъединя към другарите си, които се тълпяха на улицата пред хана.

Младият войн се обърна и откри, че насреща му се усмихваха точно четиридесет кендера.

Освобождаването им не се оказа лесна работа. Когато забелязаха, че ключовете са в него, всички до един нададоха вик, който навярно беше чут чак в Корабно гробище, и побързаха да се струпат наоколо му, протягайки оковани ръчички, като всеки настояваше Джерард да освободи първо него или нея. Блъсканицата се разрази дотам, че по някое време младият войн бе съборен по гръб и окончателно изгуби Тас от погледа си.

Като врещеше и махаше с ръка, Тасълхоф си проправи път през купчината. Джерард се добра до веригите му и започна да работи по ключалките на ръцете и краката му. Останалите кендери се тълпяха наоколо и опитваха да разберат какво става, като неведнъж изтръгваха веригите от ръцете на младия войн. Джерард ругаеше, викаше и заплашваше и дори се принуди да изблъска неколцина, които смятаха цялата работа за голяма веселба. Най-накрая, без дори да си спомня как, все пак успя да освободи Тасълхоф. След като свърши тази работа, просто хвърли ключовете по средата на скупчените кендери, които се хвърлиха радостно към тях.