Смъртта на царете [bg]

Накрая триста мъже излязоха от редиците. Някои хлипаха, други гледаха безстрастно в земята: не можеха да разберат какво се случва с тях и защо са белязани да умрат.

— Запомнете това! — изрева Помпей на войниците. — Вие избягахте пред робите! От поколения никой легион не е бягал. Оставете оръжията и изпълнете заповедта.

Редиците се разсипаха и всеки от отделените беше обграден от по деветима свои приятели и братя. Юлий чу как някой измърмори полугласно извинение, преди да нанесе първия удар. Беше по-ужасно от всичко, което беше виждал. Опциите имаха тояги, но обикновените войници разполагаха само с юмруците си, с които да смажат лицата и гърдите на хората, които познаваха от години. Някои от тях плачеха, докато удряха, разкривили лица като деца, но никой не отстъпи.

Мина много време. Някои от пребитите войници умряха бързо с премазани гърла, но други продължаваха да треперят и да пищят. Дори Брут се разтрепери, докато гледаше замаяно как мъжете ритат и бият като изпаднали в транс другарите си. Поклати глава невярващо, после отвратено отмести поглед. Рений стоеше неподвижно, лицето му беше пребледняло.

— Никога не съм мислил, че отново ще видя това — измърмори той. — Мислех, че този обичай е отмрял преди години.

— Така беше — каза Юлий. — Помпей, изглежда, го съживи.

Кир гледаше изплашено. Отправи въпросителен поглед към Юлий, но той нямаше какво да му каже.

Центурионите започнаха да проверяват труповете един по един. Легионерите пак се подредиха в сравнително стройни редици. Телата лежаха проснати пред тях сред кръгове кървава трева.

— Ако бяхме в Рим, щях да заповядам да ви разформироват и да ви се забрани да носите оръжие — изрева Помпей в настъпилата тишина. — Но сега обстоятелствата ви спасиха.

Погледна Крас и сенаторът се размърда на седлото си. Внезапно Юлий се намръщи. Щом Помпей отстъпваше пред Крас, това означаваше, че му се налага зад всичките му думи непременно да стои тежестта на сенатския авторитет. Въпреки всичките увъртания само Крас притежаваше тази власт.

Крас се прокашля и проговори:

— Заповядвам да се сформира нов легион, който да изтрие петното от легиона на Лепид. Ще се присъедините към Първородните и ще създадете нова история. Знамената ви ще бъдат сменени. Ще получите ново име, незасегнато от позора. Назначавам Гай Юлий Цезар за ваш командващ. Говоря от името на сената.

Крас обърна коня си и погледна Юлий.

— Няма ли да влязат в състава на Първородните? — попита невярващо младият мъж.

Крас поклати глава.

— Знам какво ще ти причини това, Юлий, но така е по-добре. Ако просто се присъединят към тебе, никога няма да станете едно цяло. Новото име ще прочисти полето пред тях… и пред тебе. С Помпей го обсъдихме. Подчини се на нашите заповеди. Днес настъпи краят на Първородните.

За момент Юлий не можа да каже нито дума от гняв. Крас го наблюдаваше внимателно, изчакваше реакцията му. Младият мъж разбираше какво се опитват да направят, но споменът за Марий не напускаше мислите му. Крас усети това, наведе се и заговори тихо, за да не го чуят другите: