Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Всъщност голяма част от бюрократичната система, концентрирана около Министерството на международната търговия и индустрията (сегашното Министерство на икономиката, търговията и промишлеността), която осъществява японското следвоенно икономическо чудо, е потомък на военновременната планова бюрокрация. Нейният произход е свързан с група офицери от Квантунската армия в Манджурия, които изграждат централизирана планова икономическа система за тази територия. Тази система е внедрена в Япония през 1941 г. и се превръща във военновременната система за разпределение на ресурси. Което означава, че американците, които водят преговори по търговски въпроси през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, се конкурират по икономически въпроси с потомците на бюрократите, с които бащите им са воювали във Тихоокеанската война.
Макар че японската бюрокрация е силна в сравнение с други компоненти на политическата система, през следвоенния период тя така и не успява да се централизира и наложи като китайската. Властта е разпределена между различни служби, всяка от които е просмукана от клики и фракции, които трябва да постигат консенсус, преди да се постигне дадено решение. През последните години това е причина за отлагане на вземането на трудни решения, било по отношение на ядрената енергетика или на земеделските субсидии. Освен това съществуват сериозни свидетелства, че самата бюрократична система търпи упадък с приключването на системата „амакудари“ през 2007 г., което води до ограничаване на стимулите за назначаване на представители на елита и на желанието на политическите партии да настанят свои поддръжници на ключови бюрократични позиции.
Политическото развитие на Япония от средата на XIX в. е модел, който заимстват с известни видоизменения редица източноазиатски общества.
Още преди сблъсъка си със Запада Япония разполага със силна държава, която притежава много от характеристиките на веберианска бюрокрация, която поддържа „баланс“ между държавата и обществото до голяма степен в полза на държавата. Различните социални групи като земеделски производители, търговци и воини не са достатъчно организирани, за да осъществят колективни действия както европейските независими градове, църквите, гилдиите и т.н. Поради тази причина на гражданското общество му е много по – трудно да контролира държавата чрез изисквания за ефективни върховенство на правото и отговорно управление.
Японското гражданско общество се активизира неимоверно след демократизирането на страната и с възникването на природозащитни, феминистки, медийни, националистически, религиозни и други подобни групи. Но способността на японското гражданско общество да се мобилизира за постигане на политически цели е все така слаба в сравнение с други индустриализирани демокрации. Възходът на Демократическата партия на Япония и спечелването на премиерския пост през 2009 г. представляват в известен смисъл зараждане на една по – силна опозиционна култура. Но неадекватните действия след земетресението в Тохоку през 2011 г. и ядрената криза във Фукушима поставят под въпрос стабилността на подобна промяна.
Липсата на гражданско общество в Япония се компенсира от чуждестранния натиск. Олигарсите „Мейджи“ приемат ограничения на правомощията си не поради мощна вътрешна гражданска мобилизация с настоявания за права, а защото искат западните държави да им гарантират равнопоставеност. Конституцията от 1947 г. е още по – пряко наложена на страната. Единствената причина да съхрани своята легитимност и стабилност в продължение на почти седемдесет години е позицията на Япония в международната система. Чрез член 9 и Договора за сигурност между САЩ и Япония от 1951 г. Япония де факто предоставя важен елемент на своята сигурност като самоотбраната на Съединените щати. Конституцията ще остане в сила, до момента, в който САЩ спазват своя ангажимент да защитават Япония от страни като Северна Корея и Китай. (Германия, другата победена държава през Втората световна война, постъпва по същия начин, преотстъпвайки своя суверенитет на НАТО и Европейския съюз). Крайнонационалистическият премиер Шиндзо Абе, който се връща на власт през 2012 г., заявява, че възнамерява да поиска преразглеждане на член 9 и да възстанови суверенитета на Япония. Ако това се случи, много от характеристиките на следвоенното споразумение също могат да се променят.