Политичестки ред и политически упадък [bg]

Политическото развитие на Япония от средата на XIX в. е модел, който заимстват с известни видоизменения редица източноазиатски общества.

Още преди сблъсъка си със Запада Япония разполага със силна държава, която притежава много от характеристиките на веберианска бюрокрация, която поддържа „баланс“ между държавата и обществото до голяма степен в полза на държавата. Различните социални групи като земеделски производители, търговци и воини не са достатъчно организирани, за да осъществят колективни действия както европейските независими градове, църквите, гилдиите и т.н. Поради тази причина на гражданското общество му е много по – трудно да контролира държавата чрез изисквания за ефективни върховенство на правото и отговорно управление.

Японското гражданско общество се активизира неимоверно след демократизирането на страната и с възникването на природозащитни, феминистки, медийни, националистически, религиозни и други подобни групи. Но способността на японското гражданско общество да се мобилизира за постигане на политически цели е все така слаба в сравнение с други индустриализирани демокрации. Възходът на Демократическата партия на Япония и спечелването на премиерския пост през 2009 г. представляват в известен смисъл зараждане на една по – силна опозиционна култура. Но неадекватните действия след земетресението в Тохоку през 2011 г. и ядрената криза във Фукушима поставят под въпрос стабилността на подобна промяна.

Липсата на гражданско общество в Япония се компенсира от чуждестранния натиск. Олигарсите „Мейджи“ приемат ограничения на правомощията си не поради мощна вътрешна гражданска мобилизация с настоявания за права, а защото искат западните държави да им гарантират равнопоставеност. Конституцията от 1947 г. е още по – пряко наложена на страната. Единствената причина да съхрани своята легитимност и стабилност в продължение на почти седемдесет години е позицията на Япония в международната система. Чрез член 9 и Договора за сигурност между САЩ и Япония от 1951 г. Япония де факто предоставя важен елемент на своята сигурност като самоотбраната на Съединените щати. Конституцията ще остане в сила, до момента, в който САЩ спазват своя ангажимент да защитават Япония от страни като Северна Корея и Китай. (Германия, другата победена държава през Втората световна война, постъпва по същия начин, преотстъпвайки своя суверенитет на НАТО и Европейския съюз). Крайнонационалистическият премиер Шиндзо Абе, който се връща на власт през 2012 г., заявява, че възнамерява да поиска преразглеждане на член 9 и да възстанови суверенитета на Япония. Ако това се случи, много от характеристиките на следвоенното споразумение също могат да се променят.