За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIX
За обезлюдяването на света
Всички тези малки републики са били погълнати от една голяма държава и малко по малко светът започнал да се обезлюдява; за да се убедим в това, достатъчно е да сравним онова, което е ставало в Италия и Гърция преди и след завоеванията на римляните.
«Ще ме попитат — казва Тит Ливий — къде биха могли волоските да намерят достатъчно войска, за да водят война, след като толкова пъти са били побеждавани. Трябва да се знае, че е имало едно безкрайно множество хора, обитавали някога земите, които сега биха били пустиня, ако в тях не се намираха известно число войници и римски роби.»
«Оракулите замлъкнаха — казва Плутарх, — защото са разорени местата, където се раздаваха техните гласове; едва ли могат да се намерят в Гърция днес три хиляди войници.»
«Аз няма да описвам Епир и околните места — казва Страбон, — защото са запустели напълно. Обезлюдяването им започна отдавна и продължава с всеки изминат ден, така че римските войници се установяват в изоставените къщи.» Причината за това той открива у Полибий, който казва, че Павел Емилий след една своя победа е разрушил 70 града в Епир и е извел оттам 150 хиляди роби.
Глава XX
За това, че римляните почувствували необходимост да издадат закони за увеличаване на населението
Разорявайки всички народи, римляните разорили и себе си. Непрекъснато в действие, в напрежение и вероломство, те са се износили, както се износва оръжие, когато е в непрекъсната употреба.
Тук аз няма да говоря за тяхната грижа да придобиват толкова нови граждани, колкото са загубили; за съюзите, които са създавали; за правата на гражданството, които са давали; и за оня огромен разсадник на граждани, които са имали сред робите. Аз ще говоря за това, което те са правели за попълване числото не на гражданите, а на народа; и тъй като тоя народ е можел от всичко най-добре да съгласува своите закони със своите намерения, не ще бъде безполезно да се види какво именно са правели в това отношение.
Глава XX
I
За законите на римляните за увеличаване числеността на населението
Древните римски закони настойчиво са подтиквали гражданите към встъпване в брак. Сенатът и народът често са издавали разпоредби за това, както свидетелствува една реч на Август, приведена от Дион.
Дионисий Халикарнаски не може да повярва, че след смъртта на 305 членове на рода Фабиан, изтребени от жителите на Вей, от целия род е останало само едно дете, защото древният закон, който постановявал всеки гражданин да се жени и възпитава децата си, бил още в пълната си сила.
Независимо от законите браковете били наблюдавани от цензорите, които, ако налагали интересите на републиката, подтиквали гражданите към брак, което вършели чрез порицание или наказание.
Нравите, които след това започнали да се разлагат, допринесли много за отвращаването на гражданите от брака, който не създавал друго освен грижи за тия, които са изгубили способността да се наслаждават от невинни удоволствия. Такъв е духът на онази реч, с която Метел Нумидик през време на мандата си като цензор се обръща към народа: «Ако бе възможно без жени, ние бихме се освободили от това зло; но както е установено от природата, човек нито може да живее щастливо с тях, нито въобще може да живее без тях; необходимо е да се има пред вид повече съхранението на нашия род, отколкото преходните радости.»
Упадъкът на нравите премахва цензурата, създадена за борба срещу покварата на нравите; тази цензура става безсилна, след като покварата става всеобща.
Гражданските разногласия, триумвиратите, проскрипциите са отслабили Рим повече от всяка война; останали са малко граждани, а и повечето от тях били неженени. За да отстранят това зло, Цезар и Август възстановили цензурата и поискали сами да станат цензори. Те издали различни постановления. Цезар наредил да се дават награди на тия, които имат много деца; той забранил на жените, по-млади от 45 години, които нямали ни мъж, ни деца, да носят накити и си служат с носилки — превъзходен начин за борба с безбрачието чрез тщеславие. Законите на Август били още по-взискателни; той наложил нови наказания и увеличил наградите на женените и на тия, които имат деца. Тацит нарича тия закони Юлиеви; явно е, че те са се основавали на древни разпоредби, издадени от сената, народа и цензорите.
Законът на Август срещнал хиляди препятствия; и тридесет и четири години след неговото издаване римските конници поискали отменянето му. Август поставил на една страна всички женени и на друга — всички неженени; последните се оказали много повече, което удивило и объркало гражданите. Тогава той със суровостта на древните цензори произнесъл следната реч: