Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
В очите на Морис проблеснаха ледени искрици.
— Семейство Тейт не биха могли да ни посрещнат по-гостоприемно, но както със сигурност се досещате, мислите ми бяха насочени другаде.
— Имате предвид към Шимейн.
— Да, към Шимейн — меко промълви Морис, сякаш самото й име бе достатъчно да успокои духа му. — Тя е като слънчева пролет след тежка зима.
— Да! — съгласи се Гейдж. — Но е моя!
Маркизът сви рамене.
— Засега.
В този момент откъм стълбата се появи Фланъри.
— Капитане, мога ли да поприказвам с теб?
— Разбира се, Фланъри. — Макар и леко ядосан от прекъсването, Гейдж се извини на гостите си и отиде с дърводелеца встрани до парапета.
Фланъри му смигна с възторжена усмивка.
— Зная, че си зает, Капитане, ама си мисля, че трябва да чуеш това, което ще ти кажа… понеже става дума за едни хора, дето искат да огледат тоя кораб днес. Може да решат да го купят.
Двамата поговориха тихо няколко минути, след което Гейдж се върна при Шимейн с не по-малко възторжена усмивка и като се извини още веднъж на останалите, я дръпна настрана.
— Фланъри току-що ми съобщи великолепна новина, любов моя, и бързам да я споделя с теб, за да можеш да ми дадеш съвет. В града се е появил някакъв морски капитан, който бил от семейство на корабовладелци. Вчера е слязъл по реката от Ричмънд, а снощи е потърсил Фланъри в Нюпорт Нюз. По-късно днес ще отпътува с близките си за Ню Йорк, но преди да замине би искал да дойде тук и да разгледа кораба. Фланъри го познава, защото някога е плавал под негово командване, и ме увери, че човекът имал достатъчно пари, за да купи кораба, ако го хареса.
— О, Гейдж, това би било чудесно! — възкликна Шимейн, зарадвана не само от новината, но и от мисълта, че родителите й вероятно ще предпочетат да не се карат със съпруга й в присъствието на непознати хора. От вчера насам отчаяно търсеше начин да избегне нов конфликт и ето че сега се бе появил лъч надежда.
Гейдж я погледна някак колебливо.
— Няма ли родителите ти да се почувстват засегнати, ако посветя по-голямата част от вниманието си на тези хора, докато те са ни на гости? Няма никаква надежда майка ти и баща ти да ме приемат, докато продължават да вярват, че съм убиец, а ако решат, че нарочно избягвам да говоря с тях по въпроса, може да те отведат направо, без дори да ме изслушат.
— Ще побеснея, ако го сторят — намръщено заяви тя, но после се усмихна. — О, Гейдж, сигурна съм, че баща ми разбира колко е важно в бизнеса нещата да се вършат тогава, когато е назрял моментът. А и аз за нищо на света не бих ти позволила да пропуснеш този шанс. От толкова време мечтаеш да намериш купувач за кораба. Освен това така ще дадем на родителите ми малко повече време да свикнат с мисълта, че сме женени. За тях е било голям шок да пристигнат тук с надеждата да спасят своята дъщеря от робство и да открият, че тя не само е омъжена, но и носи дете в утробата си.
— Да, вероятно те все още те смятат за своето малко момиченце.
Шимейн се засмя и прошепна тихо:
— Добре че не знаят в каква развратница съм се превърнала, любов моя. Щяха да решат, че си ми направил черна магия.
По устните на Гейдж плъзна дяволита усмивка.
— Какво ще получа като подкуп, за да запазя тайните ти, мила?
Въпреки че очите й се смееха, тя направи печална гримаса, преструвайки се на злочеста девойка, притисната от обстоятелствата.
— Каквото пожелаете, любезни господине. Изглежда, че ме хванахте на тясно. Ако не се съобразя с вашите искания, вие със сигурност ще очерните доброто ми име.
— Какъвто пожелая? — повтори с блеснал поглед той.
— Оставям се на милостта ви, сър. Ще сторя всичко, което поискате — отвърна тя и покорно сведе поглед, като се помъчи да сдържи усмивката си. — Моля се само да не бъдете твърде суров с мен.
— О, не, не и суров, сладка моя — обеща Гейдж. — Така бих унищожил съкровищата, които толкова много ценя.
— И кои са тези съкровища, милорд?
— Твоята любов… и готовността, с която откликваш и на най-лекото мое докосване.
— Толкова ли си личи?
Погледът му потъна в прозрачните зелени глъбини на очите й.
— Да, но в никакъв случай не бих си пожелал друго.
— Аз също — промълви Шимейн, преизпълнена с любов. — Както правилно отбелязахте, цялото ми същество тръпне от желание и при най-невинната ласка на ръцете ви. Вие наистина ме направихте своя робиня, сър.
— Не робиня — увери я той, — а нежна и любяща съпруга. Копнея за мига, в който отново ще останем сами и ще бъдем едно цяло.
На Шимейн й се прииска да се сгуши в обятията му, но си припомни, че Морис ги наблюдава, и реши, че е по-добре да насочи разговора към по-безопасна тема.