По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Вижте — казваше на групичка от трима нови сенатори Джордж Уинстън, — ако федералното правителство правеше коли, шевролетът щеше да струва осемдесет хиляди долара и на всеки десет пресечки щеше да му се налага да спира, за да зарежда с бензин. Вие, момчета, разбирате от бизнес. Аз също. Можем да постигнем нещо повече.
— Наистина ли е толкова зле? — попита сенаторът от Кънектикът.
— Мога да ви покажа сравнителните данни за производството. Ако Детройт се управляваше така, аз щях да карам японска кола — отвърна Уинстън, като ръгна с пръст събеседника си в гърдите и мислено си напомни да се избави от своя мерцедес 500SEL или поне за известно време да го остави в гаража.
— Все едно само една полицейска кола да покрива целия източен район на Лос Анджелис — казваше Тони Бретано на други петима сенатори, двама от които от Калифорния. — Не разполагам със силите, които ми трябват, за да покрия дори само един ГРК. Тоест голям регионален конфликт — поясни той на новите хора и техните съпруги. — А се предполага — на хартия, искам да кажа — че трябва да сме в състояние да покрием два едновременно и освен това да осъществяваме миротворческа мисия някъде другаде. Разбирате ли? Вижте сега, онова, от което се нуждая в министерството на отбраната, е възможност да преобразувам нашите сили така, че най-важни да са самите изпълнители и останалите от екипа да ги поддържат, а не точно обратното. Счетоводителите и адвокатите са полезни, но ние си имаме достатъчно от тях в министерствата на финансите и правосъдието. Моята част от управлението са полицаите, а аз не разполагам с достатъчно полицаи на улицата.
— Но откъде ще вземем пари за това? — попита по-младият сенатор от Колорадо. По-възрастният, от Скалистите планини, същата вечер беше присъствал на благотворително парти в Голдън.
— Пентагонът не е програма за борба с безработицата. Не трябва да го забравяме. Следващата седмица ще разполагам с пълна оценка на онова, от което се нуждаем, и ще дойда, за да обсъдим заедно как да го осъществим на възможно най-ниска цена.
— Виждаш ли какво ти казвах? — тихо попита Арни ван Дам зад гърба на Райън. — Остави ги да го правят вместо теб. Ти просто си стой спокойно.
— Онова, което казахте, беше вярно, господин президент — даде си вид, че искрено вярва новият сенатор от Охайо. Сега, след като камерите вече бяха изключени, той пиеше бърбън с вода. — Знаете ли, някога в училище написах малко историческо съчинение за Цинцинат и…
— Е, единственото, което трябва да правим, е да помним, че страната стои над всичко — каза Джак.
— Как успявате да си вършите работата? Искам да кажа… — поясни съпругата на старшия сенатор от Уискънсин, — … все още ли се занимавате с хирургия?
— И с преподавателска работа, която е още по-важна — кимна Кати. Искаше й се да е горе в стаята си и да работи върху бележките за пациентите си. Е, утре пак щеше да пътува с хеликоптера. — Никога няма да престана да се занимавам с работата си. Връщам зрението на слепи хора. Понякога сама свалям превръзките и изражението им е най-прекрасното нещо на света. Най-прекрасното — повтори тя.
— Дори по-прекрасно от мен ли, скъпа? — попита Джак, като я прегърна през рамо. Дори може би щеше да успее, помисли си той. Очаровай ги, бяха му казали Арни и Кали.
Процесът вече беше започнал. Полковникът, определен да охранява петимата молли, ги бе последвал в джамията и се беше молил заедно с тях. След края на ритуала най-старият тихо и любезно бе разговарял с него, като се спря на един любим момент от Свещения Коран, за да установи някаква обща почва. Това припомни на полковника младостта му и собствения му баща, набожен и достоен човек. Похватът беше обичаен при работа с хора, независимо от страната и културата им. Караш ги да се разприказват, проникваш в думите им и избираш подходящия път, за да продължиш разговора. Член на иранското духовенство от над четирийсет години, моллата бе напътствал хората във вярата от десетилетия, така че не му бе трудно да установи връзка със своя похитител — човек, за когото се предполагаше, че се е заклел да убие него и колегите му, ако началниците му заповядат. Но като бяха избрали човек, според тях предан, заминаващите си генерали бяха допуснали грешка, защото хората, проявяващи искрена лоялност, имат принципи и именно те са по-уязвими от идеи, доказано по-добри от другите, които са следвали. Не можеше да има истинско съперничество. Ислямът беше религия с дълга и достойна история, а нито едно от двете определения не можеше да се отнесе към загиващия режим, който полковникът се бе заклел да поддържа.