Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Той наистина ги командва — каза тя.
Авиенда бегло отмести погледа си от гърба на Ранд.
— Не го познавам. Не мога да го познавам. Виж само какво носи.
Имаше предвид меча, разбира се. Ранд не точно го носеше — оръжието висеше на ефеса на седлото му в проста ножница от кафява бича кожа. Дългата дръжка, увита в същата кожа, стърчеше до кръста му. Дръжката и ножницата му я бе направил един човек от Тайен по пътя през прохода. Егвийн се чудеше защо, след като можеше да си прелее меч от пламък, както и да направи много други неща, в сравнение с които всички мечове щяха да изглеждат като детски играчки.
— Нали ти му го даде, Авиенда.
Приятелката й се навъси.
— Той се опитва да ме накара да приема и дръжката. След като я използва, тя е негова. Използва я пред очите ми, сякаш за да ми се подиграе с меч в ръката си.
— Ти не си ядосана заради меча. — Не мислеше, че е затова: Авиенда не беше споменала и дума за меча онази нощ в шатрата на Ранд. — Още си му сърдита заради начина, по който ти беше говорил, и аз те разбирам. Но знаеш, че той съжалява. Той понякога говори, без да мисли, но ако му позволиш да ти се извини…
— Не му искам извиненията — измърмори Авиенда. — Не искам да… Това не мога да го понасям повече. Не мога повече да спя в шатрата му. — Изведнъж тя стисна Егвийн за ръката и ако Егвийн не я познаваше добре, щеше да си помисли, че всеки момент ще се разплаче. — Трябва да поговориш с тях за мен. С Амис, Баир и Мелайне. Те ще се вслушат в теб. Ти си Айез Седай. Трябва да ми позволят да се върна в шатрите им. Трябва!
— Какво трябва? — чу се гласът на Сорилея. Беше изостанало от другите, за да се изравни с тях. Мъдрата от твърдината Шенде беше с бяла коса и лицето й приличаше на съсухрена кожа, опъната върху черепа й. Ясните й зелени очи обаче можеха да убият кон от десет крачки. И то когато те погледнеше нормално. Когато се ядосаше, другите Мъдри седяха кротичко, а вождовете на кланове си търсеха извинение да напуснат.
Мелайне и още една Мъдра, посивялата Накаи от Черна вода, понечиха да се присъединят към тях, но Сорилея не обърна въпросните очи към тях и изхъмка:
— Ако не беше толкова улисана в мисли за новия си съпруг, Мелайне, сигурно щеше да забележиш, че Амис иска да поговори с теб. Ти също, Аерин. — Мелайне цялата почервеня и заприпка обратно към другите, а по-възрастната Аерин дори я изпревари. Сорилея ги изгледа, докато се отдалечат, след което насочи вниманието си изцяло към Авиенда. — Сега можем да си поговорим спокойно. Значи ти не искаш да направиш нещо. Нещо, което са ти казали да направиш, разбира се. И смяташ, че това дете Айез Седай може да те измъкне да не го правиш.
— Сорилея, аз… — измънка Авиенда и не можа да продължи.
— По мое време момичетата подскачаха, щом някоя Мъдра им кажеше „подскачай“ и продължаваха да подскачат, докато не им се каже да спрат. Щом още съм жива, значи и времето още е мое. Необходимо ли е да се изяснявам?
Авиенда вдиша дълбоко и каза примирено:
— Не, Сорилея.
Очите на старицата се спряха на Егвийн.
— А ти? Смяташ ли, че ще успееш да измолиш да я освободят?
— Не, Сорилея. — На Егвийн почти й се стори, че е редно да приклекне в реверанс.
— Добре — каза Сорилея. Не изглеждаше доволна — сигурно защото просто не беше очаквала друго. И беше права. — Сега мога да говоря е вас за това, което наистина искам да разбера. Чух, че Кар-а-карн ти е направил дар на интерес, за какъвто никой досега не е чувал — рубини и лунен камък.
Авиенда подскочи, сякаш по крака й беше пробягала мишка. Е, от една мишка тя едва ли щеше да подскочи така, но Егвийн щеше. Айилката заобяснява за меча на Ламан и ножницата толкова припряно, че думите й запрескачаха една през друга.
Сорилея намести шала си, мърморейки си нещо за момичета, които докосвали мечове, макар и увити в одеяла, и дори се закани да сгълчи „младата Баир“.
— Значи той не е хванал окото ти. Жалко. Това щеше да го привърже към нас. Напоследък той гледа на твърде много хора като на свои. — За миг тя изгледа Авиенда от глава до пети. — Ще взема аз да накарам Феран да те погледне. Дядо му ми е сестреник. Ти имаш други задължения пред народа, освен да се учиш за Мъдра. Тези бедра са създадени за бебета.
Авиенда се спъна в една издигната плоча от настилката и за малко щеше да падне.
— Аз… Ще помисля за него, когато дойде време — каза тя с половин дъх. — Все още имам много да уча, докато стана Мъдра, а пък и Феран е Сейа Дуун, а Черните очи са се заклели да не спят под покрив или шатра, докато Куладин не загине. — Куладин беше от Сейа Дуун.