Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Ти си луда! — извика той и започна да отстъпва, очите му се мятаха от Кирнан към тавана и стените, които трепереха все по-силно, чупеха се като яйчени черупки.
— Това не е нещо, което да можеш да управляваш, Моли! Това е над тебе. Над всички нас!
Тя се засмя и му размаха пръст като учителка, която хока непослушен ученик.
— Ах, ти, невернико. О, колко малко вяра имаш! Наистина ли смяташ, че бог ни е дал нещо, което не можем да използваме? Не мога да го управлявам ли? Изглежда ли ти като нещо, което не мога да управлявам?
Тя разпери отново ръце и бавно ги положи върху Бенбена. За ужас на Флин пулсиращият звук спря, а цветовете в камъка избледняха и изчезнаха. Стените и таванът престанаха да треперят. Всичко се обви в зловещо спокойствие и тишина. Флин не можеше да повярва.
— Боже мой — промърмори той. — Как… Боже мой.
Кирнан сияеше.
— Нали ти казах? Той няма да ни даде нещо, което да не можем да използваме. И повярвай ми, ще го използваме със или без помощта ти.
Пое дъх, издиша и отметна глава, затвори очи и започна, все едно четеше от книга:
— Мълчи пред Господа. За деня, в който Бог е наблизо, Той е подготвил…
Прекъсна я оглушителен грохот и сградата рязко се разклати. В същия миг Бенбенът запулсира отново, звукът беше много по-остър отпреди, по-сърдит, като ръмжене на лъв. Вътрешността на камъка отново пламна от цветове, но сега имаше и сянка: яростно червена като от пещ, като че ли всичко, което е показал досега — въртящите се нюанси, ярките светлини, златният ореол — е било само встъпление и накрая Бенбенът разкрива истинската си природа.
Очите на Кирнан искряха, устата й бе разтегната в усмивка.
Ръцете й внезапно се сковаха, сякаш бе ударена от ток.
— Бягай! — извика Флин. — Махай се!
Тя, изглежда, не можеше да вдигне ръце от повърхността на камъка. Започна да трепери, очите й се разшириха, устата й беше отворена така, сякаш челюстта ще се счупи. Флин направи крачка напред в опит да й помогне, да я измъкне от стъкления куб, но изведнъж бузата й започна да пожълтява, после стана кафява като хартия, държана над свещ, петното се разширяваше и потъмняваше и внезапно избухна в пламъци.
Появиха се и други петна — по ръцете, по шията, по челото и главата — и също покафеняха и се запалиха, пламъците се разпространиха и я обвиха цялата, стегнаха я в огнена прегръдка. Цялото й тяло беше в пламъци, бушуваща огнена топка със смътно очертана човешка фигура в центъра. За миг Флин замръзна, прекалено потресен, за да може да мръдне. Стори му се, че чу писък:
— Чарли! О, Чарли!
И тогава пронизващи лъчи светлина избухнаха от върха на Бенбена, пробиха непробиваемото стъкло на куба и проникнаха право през тавана, като изпариха всичко по пътя си.
Флин се обърна и побягна.
Оазисът се разпадаше бързо. Много по-бързо. Скалните стени се бяха сключили здраво около каменната площадка, разкривяваха я и я раздробяваха, извисяваха се над Флин като две божества. Сградите на храма се сгъваха навътре, колоните, стълбовете, стените и покривите се люлееха, изкривяваха се и бавно се издигаха като огромна къртичина от прах и отломки. Всяка надежда, че може да се измъкне по пътя, по който беше дошъл, или през някой вход на храма, се изпари. Флин хукна към задната част на комплекса, като се молеше там да има заден изход.
Криволичеше и заобикаляше, за да избегне падащата зидария, а вълната от срутващи се камъни сякаш го следваше по петите. Той се затича през поредица вътрешни дворове и зали с колони. Комплексът продължаваше и продължаваше и Флин започна да се чуди дали изобщо има край. Изведнъж се озова в поредния двор, пред петнайсетметрова стена от солидни каменни блокове. Изход нямаше, стените го обграждаха отляво и отдясно; разбра, че е попаднал в гигантска задънена улица. В капан. Изкрещя от безсилие, изтича до стената и я заудря отчаяно с юмруци, знаеше, че през хаоса зад гърба му няма път за отстъпление.
— Майка му мръсна! — изрева той, удряше стената отново и отново. — Каква гадост…
Земята под него рязко се надигна и все едно беше от детски кубчета, стената просто изчезна, срути се някъде надолу по наклонената задна част на храмовата платформа. Сред вихрушката от прах горният край на оазиса се ширна пред погледа му — висока отвесна скала, по чието лице бавно пълзяха стените на долината. Слънцето висеше над него като червена огнена топка.