Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Мина през първия двор — скалните стени се извисяваха вляво и вдясно, силата на движението им караше настилката да се гъне под краката му, и след това през втория, където половината гора от обелиски беше нападала хаотично на земята. Влезе в третия двор. Гигантският обелиск в средата му все още стоеше упорито, съпротивляваше се на напиращия хаос, макар че едно парче от златната му облицовка в долния ляв ъгъл липсваше. Флин стигна до храма и се втурна през монументалните зали. Бумтежът на Бенбена постепенно се засили, кънтеше в ушите му — повтарящ се, пулсиращ контрапункт на рева от блъскането и срутването на скалите.
„Побързай“, подкани се сам, опитваше се да тича още по-бързо, да влее последни сили в краката си. Пясък и прах валяха отгоре, откъртваха се парчета зидария. Мина през залата с гигантските корени, залата с алабастровите маси за жертвоприношения — стените се напукваха все повече и се приближаваха към него — и накрая влезе в малкия двор в центъра на храма. Езерцето беше празно, дълбока пукнатина минаваше по дъното му, лотосите лежаха безжизнени на камъните. С вик „Моли!“ Флин се затича към вратата на каменната сграда и нахлу в стаята през тръстиковите завеси. Външните звуци внезапно избледняха, пулсирането на каменния Бенбен нарасна и изпълни слуха му.
— Моли! Трябва да се махнем от тук! Хайде!
Стаята беше празна. Флин спря на прага и заоглежда изоставените монитори, стъкления изолационен куб, самия Бенбен — помещението се осветяваше от цветните спираловидни розетки, лека златна мъгла сякаш излизаше от повърхността. Понечи да се обърне, помисли си, че Моли сигурно вече е избягала и е с групата, която бяха видели да излиза през портите на храма, но просто не са я забелязали…
И в този миг Моли Кирнан бавно се изправи иззад камъка.
— Здравей, Флин.
Говореше тихо, сякаш го посрещаше на кафе.
— Боже, Моли, ти си луда! Махай се от там!
Тя само се усмихна. Абсолютно спокойна, напълно умиротворена.
— Видя какво направи това с Осман! — извика той и замаха с ръце. — Хайде! Трябва да вървим!
Усмивката й стана по-широка.
— Кажи ми честно, Флин, приличам ли ти на Осман? — Тя разпери ръце, приличаше на фокусник, който подканва публиката да го разгледа, за да се увери, че въпреки че е бил срязан наполовина, все още е цял.
— Видя ли? Не ме боли. Не ми направи нищо.
Потупа тялото си с ръце, после се наведе напред и за ужас на Флин прегърна Бенбен и притисна буза о него. И наистина изобщо не пострада. Остана още миг така, за да докаже думите си, и отново се изправи.
— Няма да навреди на никого. Ние не искаме той да вреди, Флин. Това е инструмент — нито повече, нито по-малко. И като всеки друг инструмент, просто трябва да знаеш как да го използваш.
Протегна ръка и погали камъка. Пулсиращият звук се забави и успокои, все едно тя наистина можеше да го подчини на волята си. Флин гледаше невярващо.
— Той е наш приятел — измърка тя. — Точно както е бил приятел на древните египтяни. Как го наричаха те? Инер сеуестер-ен — правилно ли го произнасям? — Камъкът, който им е давал сила. А сега ще даде сила и на нас. Ето защо не е бил открит досега, защо се озовахме тук. Това е подарък, Флин. От самия бог.
Стените на сградата затрепериха, десеттонни каменни блокове се тресяха и подскачаха като направени от стиропор.
— Моля те, Моли, няма време! Трябва да излезем! Веднага!
— И това е само началото — продължи тя, без да обръща внимание на молбите му, гласът й беше спокоен и хладнокръвен, сякаш тя действаше в съвсем различна действителност от тази, в която беше Флин.
— Първият малък знак на силата му. Помисли какво ще направи за нас, когато наистина го освободим, какво ще ни помогне да постигнем.
— Моля те, Моли!
— Един нов свят, нов ред, край на беззаконието. Божието царство на земята. С Бенбена като обезпечение никъде няма да има злодеи!
Блоковете на тавана започнаха да се разместват, през прашните процепи се виждаше синьото небе.
— Ти можеш да бъдеш част от това, Флин — продължи Кирнан и протегна ръка към него, явно забравила, че преди малко бе заповядала да го екзекутират.
— Защо да не работиш с нас? Ти знаеш повече за камъка от всички, дори и от мене. Можеш да ни даваш съвети, да ни помогнеш да осъзнаем пълния му потенциал. Другите бяха слаби, но не и ти. Ела с нас. Помогни ни да изградим един нов свят. Какво ще кажеш, Флин? С нас ли си? Ще ни помогнеш ли?