Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Къщата на Гелое — каза Бинабик и тримата тръгнаха надолу към обраслия с дървета бряг на езерото. С безшумен плясък на крила от дърветата се откъсна една сива сянка, снижи се над езерото, направи два кръга и изчезна в тъмнината около хижата. За момент Саймън си помисли, че е видял бухала да влиза в хижата, ала клепачите му бяха натежали от умора и не можеше да вижда ясно. Сенките се сгъстяваха и вечерната песен на щурците се оживи. По брега на езерото към тях се спусна подскачащ силует.
— Куантака — извика радостно Бинабик и се втурна да посрещне вълчицата.
26. В къщата на Гелое
Фигурата, която стоеше на вратата, очертана на уютната светлина отвътре, не се помръдна и не проговори, докато спътниците преминаваха по дългото дъсчено мостче, което свързваше къщата с брега на езерото. Саймън вървеше зад Бинабик, люлееше малката Лелет в ръцете си и се чудеше защо тази Гелое няма някакъв по-нормален вход или поне въжен парапет на мостчето.
„Една от причините, предполагам, е, че няма много посетители“, помисли си той загледан в бързо тъмнеещата гора.
Бинабик внезапно спря на прага на къщата и се поклони, като едва не избута Саймън в неподвижните води.
— Валада Гелое — каза той, — Бинбинес Минтахокис моли за твоята помощ. Водя със себе си и спътници.
Фигурата на входа се дръпна, като остави вратата отворена.
— Спести ми набанските глезотии, Бинабик. — Гласът беше гръден и напевен, със странен силен акцент, ала несъмнено бе женски. — Знаех, че си ти. Куантака дойде преди час. — На брега вълчицата наостри уши. — Разбира се, че сте добре дошли. Да не си помислил, че ще ви откажа?
Бинабик влезе в къщата. Саймън, който го следваше на една крачка, попита:
— Къде да оставя момиченцето? — Промуши се през вратата и мерна за миг високия таван и дългите треперливи сенки, хвърляни от пламъците на много свещи, после се озова срещу Гелое.
Тя беше облечена в роба от груб сиво-кафяв плат, препасана хлабаво с колан. Височината й беше някъде между ръста на Саймън и ръста на трола, лицето й — широко и почерняло от слънцето, с многобройни бръчици около очите и устните. Тъмната й коса бе изпъстрена със сиви нишки и късо подстригана, като косата на свещеник. Най-голямо впечатление обаче му направиха очите й — кръгли и жълти, с тежки клепачи и големи черни зеници. Стари, мъдри очи, които сякаш принадлежаха на някаква древна планинска птица, и в тях се криеше сила, която го парализираше. Сякаш този поглед го преценяваше целия, обръщаше го с опакото навън и го изтръскваше като чувал. Когато най-после погледът й се отклони към раненото момиче, той се почувства изстискан като празен мях.
— Детето е ранено. — Това не беше въпрос.
Саймън я остави да вземе Лелет от ръцете му. Бинабик се приближи.
— Била е нападната от кучета — каза тролът. — Кучета с клеймото на Стормспайк.
Бинабик може би очакваше някакъв симптом на изненада, но трябваше да се разочарова. Гелое бързо мина покрай него и положи момичето на един сламеник на пода. После каза:
— Ако сте гладни, потърсете храна. Сега имам работа. Проследиха ли ви?
Бинабик набързо й разказа за неотдавнашните събития, докато тя събличаше безжизненото дете. Накрая влезе и Малахиас, приклекна до сламеника и се наведе над момичето, докато Гелое промиваше раните му. Когато Малахиас се наклони твърде много и започна да пречи на движенията й, валадата леко го докосна по рамото с покритата си с лунички ръка и се вторачи в него, докато Малахиас не отклони поглед. След малко той отново вдигна очи към Гелое и сякаш нещо неуловимо премина между тях. После Малахиас се отдръпна и седна до стената.
Бинабик разбърка огъня, накладен в дълбока дупка на пода. Димът, който беше учудващо слаб, се издигна към тавана. Саймън си помисли, че горе има комин, скрит в сенките над главите им.
Самата хижа, която представляваше една голяма стая, в много отношения му напомняше на кабинета на Моргенес. По измазаните с кал стени висяха множество странни предмети: листати клонки, вързани на снопчета, китки изсушени цветя, стъбла, бурени и дълги влажни корени, сякаш допълзели сами от езерото под тях. Светлината на огъня осветяваше множество малки животински черепи и очертаваше бляскавата им гладка повърхност, без да прониква в тъмнината на очните дупки.
Една от стените бе заета по цялата си ширина с висока до кръста полица от дървесна кора. Тя също бе осеяна с любопитни неща: животински кожи и малки купчини кости и пръчици, красиви камъчета, полирани от водата, с всякакъв цвят и вид, както и една внимателно подредена купчина ръкописи. Беше толкова претрупана, че измина цяла минута преди Саймън да осъзнае, че това всъщност не е полица, а маса за писане. До свитъците имаше купчина пергаменти и перо, потопено в мастилница, направена от черепа на животно.