Престолът от драконова кост

Ездачът беше младолик и гладко избръснат, с волева брадичка и къдрава кестенява коса. Върху сребристата си броня носеше туника в синьо и черно, с изображение на три жълти цветя, разположени диагонално от рамото към пояса. Изражението му бе недоволно.

— Още едно мъртво куче — процеди той. — Какво ще кажеш за това, Джегер? — Гласът му стана саркастичен. — О, извини ме, имах предвид предводителю Инген.

Саймън се стресна от ясния звук на думите на мъжа — той сякаш говореше направо на скритите слушатели — и задържа дъха си.

Мъжът с бронята се загледа в нещо, което Саймън не можеше да види, и внезапно профилът му се стори много познат на младежа. Бе сигурен, че го е виждал някъде, най-вероятно в Хейхолт. По акцента се познаваше, че е еркинландец.

— Не е важно как ме наричаш — каза един друг глас, дълбок и студен. — Не си ти тоя, който е назначил Инген Джегер за водач на това преследване. Ти си тук, Хийферт, само защото тези земи са твои.

Саймън разбра, че първият мъж е барон Хийферт — постоянно присъствие в двора на Елиас и близък приятел на граф Фенгболд. Вторият участник в разговора подкара сивия си кон и застана в полезрението на Саймън и трола. Около копитата на коня се въртяха възбудени бели кучета.

Мъжът, когото нарекоха Инген, бе облечен изцяло в черно — туниката, панталоните и ризата му бяха все в същия мрачен убит цвят. На пръв поглед изглеждаше, че брадата му е гола. Миг по-късно стана ясно, че ниско подстриганите бакенбарди, обрамчващи грубото му лице, са толкова светложълти, че изглеждаха почти безцветни — безцветни като белезникавите петна на очите му на тъмното лице. Навярно бяха сини.

Саймън се загледа в студеното лице под черната качулка, в мощното мускулесто тяло и изпита страх, различен от всеки страх през целия този изпълнен с опасности ден. Кой беше този мъж? Изглеждаше като римър, името му бе римърско, ала говореше странно, с бавен непонятен акцент, какъвто Саймън никога не бе чувал.

— Земите ми свършват в покрайнините на гората — каза Хийферт и с дръпване на юздите върна коня на мястото му. Половин дузина лековъоръжени мъже сдържаха конете си, чакайки заповед. — И там, където свършиха земите ми — продължи Хийферт, — свърши и търпението ми. Това е нелепо. Мъртви кучета, пръснати навсякъде като плява…

— И двамата затворници се измъкнаха — тежко додаде Инген.

— Затворници! — презрително изсумтя Хийферт. — Едно момче и едно момиченце! Мислиш ли, че това са предателите, които толкова много иска да хване Елиас? Мислиш ли, че те двамата — той кимна към трупа на огромната хрътка — са направили това?

— Кучетата преследват нещо. — Инген Джегер погледна мъртвото куче. — Погледни. Виж раните. Това, което ги е причинило, не е нито мечка, нито вълк. Това е от нашата плячка и тя все още бяга. И сега, благодарение на твоята глупост, бягат и нашите пленници.