Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
След половин час терминалът ѝ изсвири отново, събуждайки я от неспокоен сън. Еринрайт. Тя усети стягане в гърлото си. Посегна да пусне записа, но се спря. Не искаше. Не искаше да се връща в този свят, да носи тежката си маска. Искаше да изгледа пак съобщението на Арджун. Да чуе гласа му.
Но разбира се, Арджун знаеше какво ще иска. Ето защо ѝ бе казал онова. Тя пусна съобщението.
Еринрайт изглеждаше ядосан. Нещо повече, изглеждаше уморен. Благото му държане бе изчезнало и сега бе човек, съставен само от солена вода и заплахи.
— Крисджен — започна той. — Знам, че няма да го разбереш, но правех всичко по силите си да опазя теб и хората, които обичаш. Нямаш представа в какво си се забъркала и прецакваш ужасно нещата. Иска ми се да беше имала моралната смелост да дойдеш при мен с информацията, вместо да избягаш като разгонена шестнайсетгодишна хлапачка с Джеймс Холдън. Честна дума, не се сещам за по-добър начин да погубиш цялата си професионална репутация. Качих те на „Гуаншийн“, за да те отстраня от играта, защото знаех, ще положението ще стане напечено. Е, то стана, само че ти си в центъра му и не разбираш ситуацията. Милиони хора са изложени на реалната опасност да умрат по ужасен начин заради твоята егоцентричност. Ти си една от тях. Арджун също. И дъщеря ти. Всички те сега са застрашени заради теб.
На екрана Еринрайт стисна ръце и опря кокалчетата в долната си устна — класически образ на гълчащ баща.
— Ако се върнеш веднага, може би — може би — ще успея да те спася. Не кариерата ти. Тя си е заминала вече. Забрави за нея. Всички тук виждат, че си сътрудничиш със СВП и Марс. Всички мислят, че си ни предала, и не мога да поправя това. Животът и семейството ти. Единствено това мога да спася. Но трябва да прекратиш този цирк, който си започнала, и то веднага. Няма време, Крисджен. Всичко важно за теб виси на косъм и не мога да ти помогна, ако не си помогнеш сама. Не и в това. Сега е последният ти шанс. Ако ме пренебрегнеш, следващия път, когато разговаряме, някой ще е умрял.
Съобщението свърши. Тя го пусна пак, а после пак. Усмивката ѝ приличаше на животинско озъбване.
Намери Боби в командния център с пилота, Алекс. Когато влезе, двамата прекъснаха разговора си и пехотинката я изгледа въпросително. Авасарала вдигна пръст и прехвърли видеозаписа на корабните монитори. Еринрайт оживя. На големите екрани можеше да различи порите на кожата му и отделните косъмчета на веждите му. Докато той говореше, Авасарала видя как Алекс и Боби стават сериозни и се привеждат към екрана, сякаш участваха в края на игра на покер с високи залози.
— Добре — промърмори Боби. — Какво ще правим?
— Ще отваряме шибаното шампанско — рече Авасарала. — Какво ни каза той току-що? В това съобщение нямаше нищо. Нищо. Той обикаля около думите си, все едно са покрити с отровни шипове. И какво ни предлага? Заплахи. Никой не отправя заплахи.
— Чакай малко — намеси се Алекс. — Това добър знак ли е?
— Прекрасен — отвърна Авасарала, а после нещо друго, нещо съвсем дребничко, се намести в дъното на ума ѝ и тя едновременно се засмя и почна да ругае.
— Какво? Какво има?
— „Ако има живот след смъртта, ще те търся там. Ако не, тогава и там“ — каза тя. — Това е шибано хайку. Този мъж си мисли само за едно. Поезия. Боже, опази ме от поезия.
Те не разбраха, но нямаше и нужда. Истинското съобщение дойде пет часа по-късно. Дойде по новинарския канал и бе поднесено от генералния секретар Естебан Соренто-Гилис. Старият негодник успяваше по гениален начин да изглежда едновременно сериозен и енергичен. Ако не беше глава на най-голямото управително тяло в историята на човешката раса, би направил истински бум в рекламите на здравословни напитки.
Вече се бе събрал целият екипаж — Еймъс, Наоми, Холдън, Алекс, дори Пракс. Бяха се натъпкали в командния център и общото им дишане леко претоварваше рециклаторите на въздух, така че в стаята бе задушно като в плевня. Всички очи бяха вперени в екрана, когато генералният секретар зае мястото си на подиума.
— Дошъл съм тук тази вечер, за да обявя незабавното сформиране на разследваща комисия. Бяха отправени обвинения, че някои личности в правителството на Обединените нации и във въоръжените им сили са предприели неупълномощени и може би незаконни действия в отношенията си с определени частни предприемачи. Ако тези обвинения са верни, трябва да бъдат взети незабавни мерки. А ако са неоснователни, трябва да бъдат разсеяни и хората, разпространяващи въпросните лъжи, да бъдат подведени под отговорност. Не е нужно да напомням на всички ви за годините, които съм прекарал като политически затворник.