Войната на Калибан

— Някакви новини? — попита той от терминала ѝ.

— Не — отвърна Авасарала. — Не знам защо шибаният празноглавец се бави толкова.

— Искаш от него да обърне гръб на най-доверения си човек.

— И колко време е нужно за това, да му го начукам? Когато на мен ми се наложи, ми отне може би пет минути. „Сьорен — казах. — Ти си лайно. Разкарай ми се от очите.“ Не е чак толкова трудно.

— Ами ако не се обади? — попита Садър.

Тя въздъхна.

— Тогава ще те потърся пак и ще се опитам да те убедя да дезертираш.

— Аха — кимна Садър с полуусмивка. — И как предвиждаш, че ще мине?

— Шансовете не ми харесват, но знае ли човек? Мога да бъда адски убедителна.

На екрана се появи сигнал за ново съобщение. От Арджун.

— Трябва да прекъсвам — каза тя. — Бъди нащрек — дръж си ухото долепено до земята или каквото там правиш, когато няма земя наоколо.

— Пази се, Крисджен — сбогува се Садър и изчезна, заменен от зеления екран на прекъсната връзка.

Каюткомпанията около нея бе празна. Въпреки това можеше някой да влезе. Тя вдигна полите на сарито си, отиде в малката си каюта и затвори вратата, преди да разреши на терминала да отвори файла.

Арджун седеше зад бюрото, облечен в официалните си дрехи, само че яката и ръкавите му бяха разкопчани. Изглеждаше като човек, който току-що се е върнал от кофти парти. Зад него се лееше слънчева светлина. Значи беше следобед. По-точно било е следобед, когато е пратил съобщението. А можеше и още да е. Тя докосна екрана, проследявайки с пръсти очертанията на рамото му.

— От съобщението ти разбирам, че може да не се върнеш — каза той.

— Съжалявам — каза тя на екрана.

— Както можеш да предположиш, намирам тази мисъл за… обезпокоителна — продължи той, а после усмивка разтегли устните му и затанцува в очите му, които сега тя видя, че са зачервени от сълзи. — Но какво мога да направя? Аз преподавам поезия на студенти. Нямам власт в този свят. Винаги ти си била човекът с власт. Затова искам да ти кажа следното. Не мисли за мен. Не откъсвай ума си от онова, което правиш, заради мен. И ако не се…

Арджун си пое дълбоко дъх.

— Ако има живот след смъртта, ще те търся там. Ако не, тогава и там.

Сведе поглед, после отново го вдигна.

— Обичам те, Кики. И винаги ще те обичам, от каквото и да е разстояние.

Съобщението свърши. Авасарала затвори очи. Корабът около нея бе тесен и сковаващ като ковчег. Тихите му звуци я заливаха, докато ѝ се прииска да закрещи. Докато ѝ се прииска да заспи. Тя си позволи да поплаче малко. Нямаше какво друго да прави. Беше опитала най-добрия си ход и сега можеше само да чака и да се притеснява.