Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Оттук изглежда добре. Всички нови торпеда говорят с „Роси“ и докладват, че са в изправност.
— Страхотно. Двамата с Еймъс влизаме през шлюза на товарния отсек. Можеш да затваряш отсека. Алекс, след като Наоми докладва, че всичко е наред, съобщи на „Сидония“, че сме готови да потеглим с максимална тяга към Йо веднага щом капитанът пожелае.
Докато екипажът подготвяше кораба за пътуването до Йо, Холдън и Еймъс си свалиха екипировката и я прибраха в работилницата. Шест сиви диска, по три на двете срещуположни стени, показваха местата, където куршумите бяха пробили тази част от кораба.
— Какво има в другия сандък, който ти дадоха марсианците? — попита Еймъс, докато сваляше единия си грамаден магнитен ботуш.
— Подарък за Боби — отговори Холдън. — Но ми се иска да го пазим в тайна, докато не ѝ го дам, става ли?
— Разбира се, капитане, няма проблем. Но ако е букет от рози, не искам да съм там, когато Наоми разбере. Пък и знаеш, Алекс…
— Не, това е нещо по-практично от рози… — започна Холдън, после превъртя назад разговора в главата си. — Алекс ли? Какво за Алекс?
Еймъс направи с ръце поясния жест за свиване на рамене.
— Мисля, че може мъничко да си пада по нашата способна пехотинка.
— Шегуваш се. — Холдън не можеше да си го представи. Не че Боби не беше привлекателна. Съвсем не. Но беше също така ужасно едра и доста заплашителна. А Алекс бе толкова тих и кротък човечец. Вярно, и двамата бяха марсианци, а какъвто и космополит да е човек, нещата, напомнящи му за дома, винаги го размекват. Може би фактът, че са единствените двама марсианци на борда, бе достатъчен. Но Алекс гонеше петдесетака, оплешивяваше, без да се оплаква, и носеше тлъстините около кръста си с тихото примирение на мъж на средна възраст. Сержант Дрейпър не можеше да е на повече от трийсет и приличаше на излязла от комикс — дори мускулите ѝ си имаха мускули. Неспособен да се спре, Холдън се опита да си представи как биха си паснали двамата. Не успя.
— Брей — беше всичко, което можа да каже. — Взаимно ли е?
— Нямам представа — сви рамене Еймъс. — Не е лесно да разгадаеш сержанта. Но не мисля, че би го наранила умишлено, ако за това ме питаш. Не че можем да ѝ попречим.
— Теб също те плаши, нали?
— Виж какво — рече с усмивка Еймъс. — Когато става дума за въргал, аз мога да се нарека талантлив аматьор. Но огледах хубаво тази жена със и без онази изчанчена механична броня, която носи. Тя е професионалистка. Просто сме в различни видове спорт.
Гравитацията започна да се връща на „Росинант“. Алекс включваше двигателя, което означаваше, че започват пътуването към Йо. Холдън се изправи и остави за миг ставите си да привикнат отново към усещането за тежест. Плесна Еймъс по гърба и подхвърли:
— Е, зареден си догоре с торпеда и куршуми, следват те три марсиански бойни кораба, имаш една ядосана старица в чаена абстиненция и марсианска пехотинка, която вероятно би могла да те убие със собствените ти зъби. Какво правиш?
— Ти ми кажи, капитане.
— Намираш им някой друг, с когото да се бият.
45.
Авасарала
— Както аз го виждам, сър — каза Авасарала, — жребият вече е хвърлен. На практика имаме два политически курса, които се развиват паралелно. Въпросът сега е как да продължим напред. Досега успявам да попреча информацията да се разпространи, но щом това стане, резултатът ще е опустошителен. И тъй като е почти сигурно, че артефактът е способен да комуникира, шансовете за ефективно военно приложение на тези протомолекулни хибриди са практически нулеви. Ако използваме това оръжие, ще създадем втора Венера, ще извършим геноцид и ще премахнем всякакви морални аргументи срещу употребата на оръжия от типа на ускорени астероиди срещу самата Земя. Надявам се, ще ме извините за езика, сър, но работата си беше преебана от самото начало. Щетите, нанесени върху човешката сигурност, са буквално невъобразими. На този етап изглежда сигурно, че протомолекулният проект на Венера е наясно със събитията в системата на Юпитер. Много е вероятно мострите тук да разполагат с информацията, събрана при унищожаването на „Арбогаст“. Да кажем, че това прави положението ни несигурно, означава драстично да подценим случая. Ако всичко беше минало по съответните канали, нямаше да сме в тази ситуация. Но след като вече сме, направих каквото ми беше по силите при дадените обстоятелства. Коалицията, която изградих между Марс, елементи на Пояса и легитимното земно правителство, е готова за действие. Но Обединените нации трябва да се разграничат от този план и незабавно да предприемат действия по изолирането и обезвреждането на правителствената фракция, която е въртяла тия шибани номера. Извинявайте пак за езика. Изпратих копия от приложените тук данни на адмиралите Садър и Леники, както и на моя екип по венерианския проблем. Те, разбира се, са на ваше разположение и ще отговорят на всичките ви въпроси, ако мен ме няма. Много съжалявам, че ви поставям в такова положение, сър, но трябва да изберете страна. И то бързо. Събитията тук са придобили собствена инерция. Ако искате да останете в историята като човек, заел правилната позиция в този конфликт, трябва да действате веднага.