Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
На пода около нея лежаха частите на бронята ѝ. Тъй като пътуването до Йо траеше седмици, тя имаше време да я разглоби изцяло и да я ремонтира. Работилницата на „Росинант“ бе добре оборудвана и инструментите бяха марсианска изработка. Мястото беше идеално. Бронята бе видяла много употреба и твърде малко поддръжка, но ако Боби беше честна със себе си, всъщност го правеше, за да се разсее. Един марсиански боен скафандър беше ужасно сложна машина, фино настроена към човека, който го носи. Да го разглобиш и сглобиш наново не бе проста задача. Изискваше пълна концентрация. Всеки миг, който прекарваше в работа върху него, бе миг, в който не мислеше за чудовището, което я чакаше на Йо, за да я убие.
За съжаление сега това занимание бе свършило. Тя бе приключила с ремонта, като дори откри микропукнатината в един мъничък клапан, която предизвикваше бавния, но непрекъснат теч в коляното на скафандъра. Сега трябваше да сглоби всичко наново. Чувстваше го като някакъв ритуал. Последно пречистване, преди да отиде да срещне смъртта на бойното поле.
„Гледала съм прекалено много филми на Куросава“, помисли си тя, но не можеше да избие съвсем мисълта от главата си. Този образ бе прекрасен начин да превърнеш угризенията и самоубийствените наклонности в чест и благородна саможертва.
Тя вдигна торса и го избърса внимателно с влажен парцал, за да премахне дори най-малките прашинки и следи от машинно масло по повърхността му. Въздухът бе изпълнен с мириса на метал и смазка. Докато завинтваше върху рамката частите на бронята, чиято червена емайлирана повърхност бе покрита с хиляди дребни вдлъбнатини и драскотини, тя престана да се противи на желанието да превърне задачата в ритуал и просто му се отдаде. Беше много вероятно да сглобява собствения си ковчег. В зависимост от това как се развиеше последната битка, това изделие от керамика, гума и метална сплав можеше да подслонява трупа ѝ до края на вечността.
Тя обърна торса и започна да работи върху гърба. Една дълга бразда в емайла показваше с каква сила се бе плъзгала по леда на Ганимед, след като чудовището се самоунищожи точно пред нея. Боби взе един гаечен ключ, а после го остави, почуквайки с кокалчета по палубата.
Защо тогава?
Защо чудовището се бе взривило именно в онзи момент? Тя помнеше как бе започнало да се променя, как нови крайници се подадоха от тялото му, докато я гледаше. Ако Пракс беше прав, значи в този момент бе рухнала системата от ограничения, наложени от учените на Мао. А те бяха настроили бомбата да се взриви, ако създанието се измъкне от контрола им. Но това само изместваше въпроса една стъпка по-нататък. Защо контролът им над физиологията на създанието бе рухнал в този конкретен момент? Пракс казваше, че регенеративните процеси са подходящо място за пробив в ограничените системи. А нейният взвод бе надупчил създанието с куршуми, когато то атакува строя им. В онзи момент не изглеждаше да го боли, но всяка от тези рани предизвикваше внезапна бурна активност в клетките му, или каквото там имаше вместо клетки, за да се изцери. Всяка от тези рани даваше шанс на новия растеж да се освободи от каишката.
Може би това беше отговорът. „Не се опитвай да убиеш чудовището. Просто му нанеси достатъчно поражения, за да се включи програмата му да се разпада и да се задейства самоунищожението.“ Дори не бе нужно да оцелее, а само да издържи достатъчно дълго, за да го нарани дотолкова, че да не може да се поправи.
Тя остави парчето броня, което държеше, и взе шлема. Видеозаписът от битката още си стоеше в паметта на скафандъра. Не го беше гледала, откакто Авасарала го пусна за екипажа на „Роси“. Не бе в състояние да го гледа.
Изправи се и натисна бутона на комуникационното табло на стената.
— Хей, Наоми? В командния център ли си?
— Аха — отговори Наоми след няколко секунди. — Имаш ли нужда от нещо, сержант?
— Дали би могла да накараш „Роси“ да си поговори с шлема ми? Радиото ми е включено, само че не иска да разговаря с цивилен персонал. „Роси“ е един от нашите кораби, така че трябва да знае кодовете.
Настъпи дълга пауза. Боби остави шлема на една работна маса до най-близкия стенен монитор и зачака.
— Виждам радиовъзел, който „Роси“ нарича МКР МР Голиат III 24397А15.
— Това съм аз — каза Боби. — Можеш ли да прехвърлиш контрола над този възел към таблото в работилницата?
— Готово — съобщи Наоми след секунда.
— Благодаря — рече Боби и прекъсна връзката. Трябваше ѝ малко време да си припомни как се работи с марсианския военен софтуер и да убеди системата да използва остарял алгоритъм за разархивиране на данни. След няколко фалстарта необработеният запис от битката ѝ на Ганимед се появи на екрана. Тя го пусна да се повтаря до безкрай, след което пак седна на палубата и се зае със скафандъра си.