Войната на Калибан

Боби реши, че трябва да е сред тях.

Горяща от желание да спечели едно от четирите заветни места, тя даде всичко от себе си в новобранската подготовка. Това „всичко“ се оказа изненадващо много. Тя не само се класира сред първите четири, но беше и номер едно с голяма преднина пред останалите. А после дойде писмото, с което ѝ заповядваха да се яви в база Хеката за специално обучение, и това осмисли всичките ѝ усилия. Тя се обади на баща си и през първите две минути просто крещя. Когато най-после се успокои достатъчно, за да може да му каже за какво се обажда, той закрещя по-силно и от нея. „Сега си сред най-добрите, миличка“, каза ѝ накрая и топлината, която се разля в сърцето ѝ при тези думи, никога не изчезна напълно.

Усещаше я дори сега, докато седеше на сивата метална палуба в мръсната работилница на краден марсиански боен кораб. Въпреки че всичките ѝ другари бяха разкъсани на парчета и разпилени по ледената повърхност на Ганимед. Въпреки че статутът ѝ във въоръжените сили бе неясен, а лоялността ѝ към нейната нация — поставена под въпрос. Въпреки всичко това думите „Сега си сред най-добрите, миличка“ я караха да се усмихва. Копнееше да се обади на баща си и да му каже какво се е случило. Двамата бяха близки открай време и когато нито един от братята ѝ не тръгна по неговите стъпки, избирайки военната кариера, тя го направи. Това само бе заздравило връзката между тях. Боби знаеше, че той би разбрал какво ѝ струва да обърне гръб на всичко свято, за да отмъсти за своя взвод.

И имаше силното предчувствие, че никога повече няма да го види.

Дори да стигнеха до Юпитер с половината флот на ООН по петите им и дори адмирал Нгуен и дузината кораби под негово командване да не ги взривяха на секундата, и дори да успееха да спрат онова, което ставаше в орбита около Йо, и „Росинант“ останеше цял, Холдън пак планираше да кацне и да спаси дъщеричката на Пракс.

А чудовището щеше да е там.

Тя знаеше, че ще е така. Никога не се бе чувствала по-сигурна в нещо. Всяка нощ сънуваше как се изправя пак срещу него. Създанието шаваше с дългите си пръсти и се взираше в нея с онези огромни, сияйни сини очи, готово да довърши започнатото преди толкова месеци на Ганимед. В сънищата си тя вдигаше пушка, израснала от ръката ѝ, и започваше да стреля, докато то тичаше насреща ѝ и черни паяжини хвърчаха от дупките, които се затваряха като вода. Боби винаги се будеше, преди да е стигнало до нея, но знаеше как ще свърши сънят: с разкъсаното ѝ тяло, изстиващо върху леда. Знаеше също, че когато Холдън поведе отряда си към лабораториите на Йо, където се създаваха чудовищата, тя ще тръгне с него. Сънят ѝ щеше да се разиграе наяве. Беше убедена в това, също както бе убедена в любовта на баща си. И го приемаше с радост.