Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Докато свърши със сглобяването на скафандъра, тя бе изгледала записа над сто пъти и тактиката на битката започваше да се оформя в главата ѝ. При обучението си по ръкопашен бой бе успявала да надвие повечето си противници. Но дребните и бързи бойци, онези, които знаеха как да удрят и да се отдръпват, ѝ създаваха проблеми. Ето такава трябваше да е тя в тази битка. Трябваше да удря и да бяга, и да не спира нито за миг. Но дори и тогава щеше да се нуждае от солидна доза късмет, защото се биеше с някого далеч извън нейната категория, а един удар на чудовището бе гарантиран нокаут.
Другото ѝ предимство бе, че всъщност не се налагаше да побеждава. А само да му нанесе достатъчно поражения, за да го накара да се самоубие. В момента, когато влезе в прясно излъскания си скафандър и го остави да се затвори около нея за последна проверка, вече бе почти сигурна, че може да го направи.
Боби си мислеше, че душевният покой, който бе постигнала по отношение на предстоящата битка, най-после ще ѝ позволи да заспи, но след три часа въртене в леглото се отказа. Нещо продължаваше да човърка ума ѝ. Опитваше се да намери своя бушидо, пътя на воина, ала все още имаше твърде много неща, от които не можеше да се откъсне. Нещо не ѝ позволяваше.
Затова тя облече голяма мъхеста хавлия, която бе откраднала от „Гуаншийн“, и се спусна с асансьора към командния център. Беше трета смяна, така че корабът беше пуст. Холдън и Наоми си имаха обща каюта и Боби откри, че в момента завижда на този човешки контакт. Той беше нещо сигурно, в което да се вкопчиш, сред цялата тази несигурност. Авасарала беше в своята каюта и вероятно пращаше съобщения на разни хора на Земята. Алекс трябва да спеше в стаята си и за един кратък момент тя се зачуди дали да не го събуди. Приказливият пилот ѝ харесваше. Беше искрен по начин, който не бе срещала често, откакто напусна активна служба. Но Боби също така знаеше, че да събудиш мъж в три през нощта по хавлия праща определени сигнали, каквито тя нямаше наум. Затова вместо да се опитва да му обясни, че просто има нужда да си поговори с някого, подмина жилищния отсек и продължи нататък.
Еймъс, който бе поел късната смяна, седеше пред един пулт в командния център с гръб към нея. За да не го стресне, тя се покашля. Той не помръдна, нито пък реагира по друг начин, така че Боби се отправи към комуникационния пулт. Когато погледна назад към Еймъс, видя, че очите му са затворени и той диша дълбоко и равномерно. На кораб от МКРФ спането на пост щеше да ти докара сурово наказание. Но явно Холдън бе поохлабил малко дисциплината след напускането на флота.
Боби включи комуникационния пулт и намери най-близкия теснолъчев предавател. Първо се обади на баща си.
— Здрасти, тате. Не съм сигурна дали трябва да се опитваш да ми отговаряш. Ситуацията тук е взривоопасна и се развива стремително. Но през следващите дни може да чуеш много шантави неща. Някои от тях може да се отнасят за мен. Просто искам да знаете, че ви обичам и обичам Марс. Всичко, което съм направила, е било за да опазя вас и нашия дом. Може да съм се залутала за кратко, защото нещата се усложниха и станаха трудни за разбиране. Но сега мисля, че виждам ясен път и ще поема по него. Обичам теб и мама. Кажи на момчетата, че са скапаняци. — Преди да изключи записа, тя посегна и докосна екрана. — Чао, татко.
Натисна бутона за изпращане, но все още имаше чувството, че не е свършила всичко. Нямаше логика, защото, като се изключи семейството ѝ, всички, които се бяха опитали да ѝ помогнат през последните три месеца, бяха на този кораб.
Впрочем имаше. Защото не всички бяха на кораба.
Боби набра друг номер по памет и каза:
— Здравейте, капитан Мартенс. Аз съм. Мисля, че знам какво се опитвахте да ме накарате да проумея. Тогава не бях готова, но думите ви се запечатаха в паметта ми. Така че не сте си загубили времето. Сега вече разбирам. Знам, че грешката не е била моя. Знам, че просто съм се озовала на грешното място в грешното време. И в момента се връщам към началото именно защото разбирам. Не съм ядосана, не съм наранена, не виня себе си. Просто е мой дълг да довърша битката.
В мига, щом натисна бутона за изпращане, нещо в гърдите ѝ се отпусна. Всички нишки бяха навързани и сега можеше да отиде на Йо и да направи каквото трябва без никакви съжаления. Тя въздъхна дълбоко и се свлече в противоускорителното кресло. Изведнъж се бе почувствала уморена до смърт. Струваше ѝ се, че може да спи със седмици. Зачуди се дали някой ще се ядоса, ако откърти направо в командния център, вместо да се връща по целия път до долу.