Войната на Калибан

— Оттук можете да говорите с всекиго, нали?

— Не е същото.

Той кимна и потъна в някакви свои мисли. Въпреки разликите в цвета на кожата и телосложението, мъжът внезапно ѝ напомни за Майкъл-Джон. От него се излъчваше същото усещане, че е с половин крачка встрани от всичко. Само че откъсването от света на Майкъл-Джон граничеше с аутизъм, а Праксидики Менг изглеждаше малко по-заинтересован от хората около себе си.

— Те са се добрали до Никола — каза той. — Накарали са я да каже онези неща за мен. За Мей.

— Разбира се. Те така правят. Ако искаха, щяха да подготвят документи и полицейски доклади със задна дата, подкрепящи всичко казано, и да ги вкарат в базите данни на всяко място, където си живял някога.

— Страшно ми е неприятно хората да мислят, че съм правил това.

Авасарала кимна, а после сви рамене.

— Репутацията никога не е имала много общо с реалността — изтъкна тя. — Мога да ти назова достатъчно образци на добродетелта, които всъщност са ужасни, зли, дребни душици. А ако чуеш имената на някои от най-свестните хора, които познавам, ще излезеш от стаята. На екрана никой не е същият като на живо.

— Холдън — подхвърли Пракс.

— Е, той е изключението — съгласи се Авасарала.

Ботаникът сведе очи, после ги вдигна пак. Изражението му бе почти извинително.

— Мей сигурно е мъртва — промълви той.

— Не го вярваш наистина.

— Мина много време. Дори да са имали от лекарството ѝ, вероятно са я превърнали в едно от тези… неща.

— И все пак не го вярваш — отбеляза Авасарала. Ботаникът се приведе напред и се намръщи, сякаш тя го бе поставила пред задача, която не можеше да реши веднага. — Кажи ми, че нямаш нищо против да бомбардираме Йо. Мога да изстрелям трийсет ракети с ядрени бойни глави още сега. Ще им спрем двигателите и ще ги оставим да се носят по инерция. Няма да минат всичките, но някои ще минат. Само кажи и ще превърнем Йо в разтопени скали, още преди да сме стигнали дотам.

— Права сте — кимна Пракс. Миг по-късно добави: — А защо не го правите?

— Истинската причина ли искаш, или оправданието?

— Може ли и двете?

— Оправдавам го така — каза тя. — Не знам какво има в онази лаборатория. Няма как да съм сигурна, че чудовищата са само там, а ако я унищожа, може да залича записите, които ще ми позволят да открия останалите. Не знам кои са всички замесени в това и нямам доказателства срещу някои от тези, които знам, че са замесени. Доказателството може да е там. Ще отида, ще разбера и после ще превърна лабораторията в радиоактивно стъкло.