Фурията на Академа

Мъжът го погледна изненадано, очевидно учуден от властния му глас. Тави не можеше да си позволи да губи повече време с центуриона. Стражите, намиращи се в караулните помещения на стълбището, трябваше веднага да бъдат предупредени, а те се намираха твърде дълбоко в планината, за да бъдат известени с въздушна фурия. Той се обърна и хукна към двореца, като извика през рамо:

– Действай! Бързо!

Тави изтича по дългото мраморно стълбище, водещо към двореца, мина през фоайето с ротондата, която бе с размерите на малък хълм, сви вдясно и полетя по слабо осветените коридори. Стори му се, че мина цяла вечност, преди да стигне до стълбите, и той бе ужасен, че може би е закъснял. Останал без дъх, отвори със замах вратата на първото караулно.

Четиримата гвардейци скочиха от масата за карти и извадиха оръжията си. Масата се преобърна и по пода се разпиляха карти и монети. Други двама мъже, единият от които остреше меча си, а другият кърпеше туниката си, също скочиха на крака с оръжия в ръце.

Центурион Бартос изскочи от клозета, с меч в едната ръка, докато с другата придържаше панталоните си. Той погледна към Тави, примигна и лицето му бавно започна да почервенява от ярост.

– Тави – прогърмя гласът му. – Какво означава това? – Погледът му прескочи към Кайтай. – Марат? Тук? Да не си полудял?

– Зимата свърши – каза Тави. – Отговори. Не, чакай, не си прави труда, няма време. Центурионе, в момента повече от двайсет каними идват насам. Възнамеряват да убият Гай.

Още преди да успее да завърши изречението, от коридора се разнесе вик на ужас и болка. Тави се обърна рязко и се оказа, че ножът му е в ръката му – не бе усетил кога го е извадил.

– Струва ми се, че това беше Джорис – промърмори един от гвардейците. – Много приличаше на Джорис.

В коридора отекна нов вик, този път по-близо и по-силно. Последва го пронизителен писък, чуха се хрипове и настъпи тишина. После откъм Черния коридор се появи висока стройна фигура, която се движеше с вълча грациозност. Когато тя приклекна, изпод качулката на наметалото ѝ се подаде канимска муцуна. От носа, зурлата и зъбите на гиганта капеше кръв. Дрехите му също бяха окървавени, а мечът му проблясваше влажно. Той остана неподвижно няколко секунди, а после зад гърба му се появи следващият каним. И още един. И още. Те се придвижваха напред и само за миг целият коридор бе запълнен с безмълвни канимски воини.

Тишината на Цитаделата бе нарушена от камбаната за тревога на Кралската гвардия.

Бартос стоеше до Тави и ги гледаше с широко отворени очи.

– Великите фурии да са ни на помощ – прошепна той. След това рязко завъртя глава и изкрещя: – Щитовете! Готови за битка!

Тави затръшна желязната врата и бързо дръпна трите дебели резета. Гвардейците нахлупиха шлемовете си, грабнаха щитовете и разчистиха мястото, за да не им се пречка нищо в краката по време на битката. Тави и Кайтай отстъпиха в задната част на помещението, където започваше стълбището.