Фурията на курсора

В крайна сметка Фиделиас й демонстрира същия този принцип само преди няколко години, когато вкара лейди Акватайн в цитаделата на Първия лорд в Алера Империя при отчаяната мисия по неговото спасяване, така че тя и нейният коварен съпруг да са сигурни, че те, а не Калар, ще са тези, които ще свалят Първия лорд.

Политиката, реши Амара, наистина те кара да спиш с когото дойде. Тази мисъл продължаваше неприятно да се върти в главата й, принуждавайки я да мисли за това, което ще изисква настоящата й роля.

Амара се олюляваше сънливо и крачеше по улиците на Калар в своя робски костюм, държейки се със спокойния вид на упадъчно момиче, устните й бяха леко разтворени, клепачите й — полуотворени. В движенията се усещаше необичайна чувственост и макар че част от нея напълно да осъзнаваше, че са в смъртна опасност, като така открито се разхождат из града, тя се опита да скрие своите разсъдителни и анализиращи страни в най-дълбоките области на съзнанието си. Ходенето беше това, което се превърна в занимание, което й даваше сладострастно, почти развратно усещане за разпуснатост, в равни части възхитително женствено и греховно възбуждащо. За първи път в живота си тя привличаше дълги, безмълвно изучаващи погледи на мъжете, покрай които минаваше.

Това беше добре. Това означаваше, че нейната маскировка е напълно завършена, иначе тези погледи нямаше да ги има. И въпреки че трудно щеше да си го признае, тя изпитваше почти детинско чувство на удоволствие, като се озова в центъра на вниманието и толкова желана.

Освен това Бърнард, в прости дрехи и със снаряжение на скитащ наемник, вървеше отзад на разстояние една протегната ръка и тя знаеше, след небрежен поглед през рамо, че той я гледа още по-внимателно от всеки от мъжете, покрай които минават.

Лейди Акватайн вървеше пред Амара. Тя беше променила външността си посредством водна магия, тенът на кожата й беше потъмнял до наситено червено-кафяв, присъщ на живеещите в Родос, а косата й се бе превърна в медночервени къдрици, падащи на причудливи вълни. Роклята й беше изумрудено зелена, но във всичко останало беше абсолютно същата като тоалета на Амара.

Върховната лейди се движеше със същата полусъзнателна форма на развратна чувственост и, честно казано, се справяше по-добре от Амара. Първа във веригата роби беше Одиана, в лазурна коприна, цялата беше тъмна коса, бледа кожа и съблазнителни извивки. Алдрик крачеше пред нея, високият мечоносец излъчваше такава аура на заплаха, че дори по претъпканите улици на Калар те и за миг не забавиха придвижването си през тълпата.

Рук вървеше до нея — с отегчено изражение на лицето си и делови маниери тя водеше групата към цитаделата.

Дори сега, съсредоточена върху ролята си, Амара продължаваше да забелязва детайлите на града и да прави заключения въз основа на своите наблюдения. Самият град наподобяваше, поради липсата на по-точно определение, окаяна помийна яма.

Не беше толкова голям, колкото другите големи градове на Империята, но в него живееше по-многобройно население от всеки друг град, с изключение на самата Алера Империя. Беше ужасно тясно. Голяма част от града изглеждаше порутена до невъзможност, тук-там мизерните бараки бяха заменени от по-солидни структури, в допълнение към това, че вече бяха превзели земята около градските стени с по няколкостотин ярда във всяка посока.