![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Пей, флейта! Пей!
Първият не беше глупак и осъзна, че с такова бясно темпо човекът няма да издържи дълго. Оставаше му само да изчака момента, в който врагът ще се разкрие, и да го довърши. Но оркът не дочака този момент. Батарното острие се издигна уж за удар, но с неочаквано завъртане рицарят промени захвата и застина в „гневна позиция“9.
Пей, флейта! Пей!
Оркът спря. Сега нямаше никаква възможност да приближи към графа, освен ако не иска да се наниже на острието.
— Какво става, маймунке? Сам ни извика, а сега се криеш!
Алистан Маркауз не отговори. Досега всичко се развиваше в негова полза, но така не можеше да продължава дълго. По някаква причина лявата му буза беше влажна, а от брадичката му противно капеше. Пот? Бързо сведе поглед — цялата му куртка беше покрита с кръв. О, мрак! Значи оркът с кинжала се беше оказал прекалено бърз. Графът дори не беше забелязал кога Първият го е ранил. Странно, че не чувстваше никаква болка. Без съмнение лявата половина на лицето му беше срязана. Слава на Сагра, че ударът е попаднал под нивото на очите, в противен случай течащата от челото кръв щеше да пречи на битката.
Това беше. Стига е чакал! Сега!
Пей, флейта! Пей!
Флейтата пееше, мечът й пригласяше. Ятаганът разсичаше въздуха, щитът поемаше мощните вертикални удари. Когато батарното острие отново се стовари, оркът промени тактиката и вместо тъпо да подложи щит, леко го отдръпна към себе си, като по този начин омекоти удара. Мечът се заби в щита и Първият ликуващо замахна с ятагана и се откри. Неочаквано появилият се в лявата ръка на Алистан Маркауз кинжал се устреми в пролуката и пробивайки с лекота оркската куртка, се заби в мястото, което воините наричат „кървава ябълка“. Оркът изхриптя, пусна ятагана, вкопчи се в дръжката на кинжала, която стърчеше между ключиците му, а графът отскочи назад и с рязко завъртане освободи меча си.
Пей, флейта! Пей!
Бузата му гори, сякаш палачите са зашили в нея шепа горящи въглени, но сега не му беше до болката, срещу него се насочваха двама противника едновременно. Първият, с копие, се засили напред като глиган. Вторият, с топор, ловко скочи на лявото перило на моста и замахна отгоре. Алистан Маркауз се плъзна под падащия топор и с всички сили блъсна орка с лакът през краката. Нападателят загуби равновесие и полетя в оврага.
Пей, флейта! Пей!
Остра болка в дясната ръка. Копиеносецът не губеше време и заби дръжката на копието си в предмишницата. Първият разчиташе, че ръката на човека ще изтръпне и той ще изпусне меча. Но не му се получи. Алистан Маркауз хвана острието с лявата си ръка и ритна приближилия на опасно разстояние орк в корема. Първият падна на гръб, претърколи се през глава, скочи и сякаш нищо не се е случило, отново се хвърли към капитана на гвардията.
Пей, флейта! Пей!
Като държеше оръжието с две ръце над главата си, сякаш това не беше копие, а някаква бойна кука, оркът започна яростно да мушка към шията и гърдите на Алистан Маркауз. Графът успяваше, макар и с големи усилия, да отбива ударите.
Пей, флейта! Пей!
Пот се стичаше по лицето му и се смесваше с кръвта, изтичаща от раната. Ушите му звъняха, краката му се наливаха с олово, въздухът не достигаше. Вече не знаеше от колко време се бие на моста. Цялото внимание на графа беше съсредоточено върху златистите очи на противника. Върхът на копието описваше кръгове, после се втурваше към рамото, променяше посоката си, насочваше се към коляното, политаше към брадичката. Беше му все по-трудно и по-трудно да отбива ударите. Всичко, което можеше да прави, беше да го отклонява наляво или надясно от себе си. Да счупи оркското оръжие и дума не можеше да става — почти една четвърт от дръжката беше обкована с желязо.
Пей, флейта! Пей!
Всеки чакаше кога противникът му ще направи грешка, кога ще се открие, зазяпа, препъне или просто няма да успее да се прикрие от удара. Мечът в ръцете на Алистан Маркауз с всяка секунда ставаше все по-тежък и по-тежък. Тук той едва успя да отблъсне удара на копието надясно, след това продължи движението на острието и премина в посичащ удар, опитвайки да достигне Първия…
Оркът се оказа по-бърз. Той практически легна на земята и с две ръце изхвърли късото си копие напред. Тесният четириъгълен връх проби ризницата на Алистан Маркауз и удари графа в десния хълбок. И отново той не почувства болка. Само чувството, че са го ударили с чук.
Пей, флейта! Пей!
В разгара на битката никога не усещаш болка, едва по-късно, когато битката е свършила, умората те наляга. Сега действаше така, както трябва. Хвана забитото в него копие с лявата си ръка и с рязко усилие го извади от себе си. Зарадва се, че дръжката удари изненадания от такъв обрат на събитията орк в гърдите, и хвърли копието надясно, осигурявайки си възможност да приближи до шокирания враг.
9
гневна позиция — една от позициите при фехтовка с двуръчни или дълги остриета. Ръцете са протегнати напред и леко сгънати в лактите. Мечът е насочен към лицето и шията на противника. Това е класическа отбранителна позиция, която държи противника на разстояние и дава възможност на воина за кратък отдих преди контраатаката.