![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Взря се в гърба на легионера пред себе си. Гледаше този гръб от дни и го познаваше до последната подробност, от прошарената коса, която се подаваше под шлема, до кървавите петна по глезените на мъжа, вървял десетки мили, докато пришките по краката му се пробият. Мина с безразличие през мокрото петно от нечия пикня и се запита кога ли и той ще спре за малко, за да се изпикае.
До него Брут се изкашля и плю. Обичайната му енергия като че ли беше изчезнала. Беше се превил под тежестта на екипировката си и личеше, че раменете му са охлузени. Всяка вечер ги мажеше с мазнина и стоически чакаше да заздравеят.
Не бяха разменили нито дума от сутринта — схватката им с умората и пътя протичаше безшумно. Повечето войници бяха като тях. Вървяха отпуснати, с отворени усти, свили съзнанието си до една точка някъде напред по пътя. Когато роговете изсвиреха за почивка, се блъскаха в другите пред себе си; ходеха почти като насън.
Без да спират, Юлий и Брут задъвкаха коравия хляб и месото, което им бяха раздали. Докато се опитваха да изцедят слюнка, за да преглътнат, минаха покрай още един паднал войник и се запитаха дали и те също ще останат някъде по пътя.
Ако Спартак искаше да изтощи легионите, не би могъл да избере по-успешен начин. Освен това всички знаеха, че задължително ще има още една битка, когато робите и гладиаторите решат да спрат. Но пък само смъртта щеше да спре легионите.
Кабера изкашля праха от гърлото си и Юлий го погледна, за стотен път учуден, че старецът още не е паднал. Оскъдните дажби и дългите мили път бяха направили слабата му фигура още по-слаба, така че изглеждаше почти като скелет. Бузите му бяха хлътнали и тъмни, походът беше изтощил и чувството му за хумор, и бъбривостта му. Също като Брут и Рений пред него, и Кабера не беше проговорил от мига, когато опциите ги сръчкаха да стават — също толкова уморени и отслабнали, те мушкаха с тоягите си и офицери, и войници, без разлика.
Спяха само по четири часа. Помпей знаеше, че може да заварят Ариминум в пламъци, но робите едва ли щяха да имат възможност да спрат, преди легионите да се появят на хоризонта и да ги принудят да продължат напред. Не биваше да позволят на Спартак да се прегрупира. Ако се наложеше, щяха да го подгонят към морето.
Юлий едва държеше главата си изправена, но го правеше, защото знаеше, че Първородните го гледат. Легионът на Лепид вървеше заедно с тях — но бойците се държаха настрана едни от други. Първородните не бяха избягали, а другите бяха. Всички знаеха, че наказанието заради бягството на бойното поле предстои. В очите на войниците от легиона на Лепид се четеше страх, който унищожаваше волята им, докато запълваха часовете вървене с безмълвни тревоги. Юлий и Брут не можеха да направят нищо за тях. Единствено смъртта на Лепид оправдаваше донякъде паниката на бойците му.
Стигнаха мястото на някакъв стар лагер и тръбачите изсвириха. До времето за нощна почивка оставаха още два часа, но Помпей явно беше решил да използва старата лагерна стена, още повече че хората направо падаха от умора. Всички умираха за сън, но първо трябваше да се нахранят, затова готвачите загряха възможно най-бързо питките и сушеното месо. Легионерите се нахраниха механично, после развиха тънките походни одеяла и налягаха.
Внезапно един тръбач изсвири. Идваха Помпей и Крас.
Юлий стана и срита Брут, който се беше свил на кълбо и вече се унасяше в сън. Рений изпъшка и се надигна тежко, подпирайки се на единствената си ръка.
— Ставайте! Всички да стават. Центуриони, стройте Първородните в карета за инспекция. Бързо!
Никак не му се искаше да го прави. Гледаше как мъжете се надигат с мъка, зашеметени от умора. Мнозина спяха прави и се олюляваха, ръцете им бяха увиснали. Центурионите ги мушкаха и дърпаха, докато не постигнаха някакво подобие на ред. Нямаше стонове и оплаквания — легионерите нямаха нито енергия, нито воля да се съпротивляват. Стояха там, където ги бяха изправили, и чакаха да им се каже, че могат отново да легнат.
Помпей и Крас влязоха в лагера на коне и спряха близо до Юлий. Сериозно свитите им устни накараха някои от войниците на Лепид да усетят опасността и да започнат нервно да се споглеждат. Помпей се обърна към Юлий, който му отдаде чест и викна: