Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Не че сега в обществения живот беше по-малко важна и по-малко необходима личност, отколкото по-рано. Приятелите повтаряха и завистниците не можеха да отрекат, че кметът доктор Лангхалс бе потвърдил на много висок глас думите, казани от неговия предшественик Йовердик: че сенатор Буденброк бил дясна ръка на кмета. Но фирмата „Йохан Буденброк“ не беше вече онова, което бе преди години, и това изглеждаше да е такава общоизвестна истина, че господин Щут от „Глокенгисерщрасе“ можеше да го разправя на жена си, когато на обед седяха да погълнат заедно супата си с късчета сланина... И това караше Томас Буденброк да простенва.

И все пак самият той беше допринесъл най-много за изникването на това гледище. Беше богат човек и нито една от понесените загуби — дори тежката загуба през 66 година — не можа да постави сериозно под въпросителна съществуването на фирмата. Но макар че продължи — съвсем естествено — да спазва по подобаващ начин външните житейски форми и на гощавките си да поднася по толкова блюда, колкото очакваха гостите му, все пак представата, че щастието и успехът са го напуснали — тази представа, която беше повече вътрешна истина и не почиваше на външни факти, — го накара да изпадне в състояние на такова мнително малодушие, че той — както никога по-рано — започна да се държи за парите си и в частния си живот да пести по един почти дребнав начин. Прокле стотина пъти скъпия строеж на новата къща, която — така чувствуваше той — беше му донесла само нещастия. Летните пътувания бяха преустановени и тяхната малка градина в града трябваше да им замени летуването на море или в планината. По негова многократна и строга заповед ястията, които той ядеше заедно със съпругата си и малкия Хано, бяха толкова прости, че действуваха комично в сравнение с просторната паркетирана трапезария с висок луксозен таван и разкошни дъбови мебели. В течение на доста дълго време десерт беше позволен само в неделен ден. Неговата лична външна елегантност остана непроменена, но дългогодишният прислужник Антон разказваше в кухнята, че сега сенаторът сменял бялата си риза през ден, тъй като прането съсипвало страшно тънкото платно... Той знаеше и други работи. Знаеше също, че щял да бъде уволнен. Герда протестира. Трима прислужници не били достатъчни за поддържането на такава голяма къща. Не помогна нищо: Антон, който от толкова години седеше на капрата, когато Томас Буденброк отиваше с колата в сената, биде уволнен с подобаващ паричен дар.