Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Така ли му каза? Така ли му каза? — извика възхитена госпожа Перманедер; тя веднага почти забрави всичко предишно и заживя напълно с тоя анекдот. — „Аз отдавна съм седнал!“ Отлично!
— М-да, и те уверявам, че от тоя миг нататък графът промени напълно държанието си, че ми подаваше ръка, когато отивах у него, и ме заставяше да седна... и че по-късно почти се сприятелихме. Но защо ти разказвам всичко това? За да те попитам: ще имам ли смелостта, правото, вътрешната увереност да дам същия урок и на господин фон Майбом, ако той, преговаряйки с мене върху кръглата стойност на реколтата си, случайно забрави... да ми предложи стол?
Госпожа Перманедер мълчеше.
— Добре — каза тя после и стана. — Имаш право, Том, и както вече казах, няма да настоявам. Ти трябва да знаеш какво следва да направиш и с това — точка! Но вярвай, че ти говорих с добри намерения. Така. Лека нощ, Том! Или не, почакай! Трябва първом да целуна твоя Хано и да поздравя добрата Ида. После пак ще се отбия при тебе.
И излезе.
ГЛАВА ТРЕТА
Тя се качи по стълбата на втория етаж, остави „Чардака“ отдясно, мина покрай белозлатните перила на галерията и прекоси една стая, коридорната врата на която стоеше отворена и от която втора врата водеше наляво към облекалнята на сенатора. После натисна предпазливо ръчката на насрещната врата и влезе.
Тази стая беше извънредно просторна и прозорците й закрити с диплени пъстри завеси. Стените бяха малко голи. Освен една много голяма гравюра с черна рамка, която висеше над леглото на госпожица Юнгман и представляваше Джакомо Майербеер, обкръжен от героите на своите опери, имаше още известен брой английски цветни илюстрации, които пpeдcтaвлявaxa деца с жълти коси и червени дрешки и бяха забодени с карфици по светлите тапети. Ида Юнгман седеше по средата на стаята до голямата разтегателна маса и замрежваше чорапите на Хано. Преданата прусачка беше вече в началото на петдесетте, но макар че беше започнала да посивява твърде рано, гладките й коси все още не бяха побелели, а оставаха в строго определено състояние на прошареност, изправената й снага беше все още тъй едра, кокалеста и държелива, а кестенявите й очи все още толкова светли, бистри и неуморни, както преди двадесет години.
— Добър вечер, Ида, добра душо! — каза с понижен глас, но весело госпожа Перманедер, защото късият разказ на брата й бе я накарал да изпадне в прекрасно настроение. — Как си, стара барако?
— Ай, ай, Тони! Барака ли, детенцето ми? Какво правиш по това късно време тука?
— Да, бях при моя брат... по работа, която не търпеше отлагане. За жалост от тая работа не излезе нищо.... Спи ли? — попита тя и посочи с брадичката си към малкото легло, поставено до лявата странична стена; горният край беше закрит със зелен плат и стигаше почти до високата врата, която водеше за спалнята на сенатор Буденброк и съпругата му.
— Пст — каза Ида, — да, спи.
Госпожа Перманедер пристъпи на пръсти до малкото легло, дръпна предпазливо завеските, наведе се и погледна заспалия си племенник в лицето.
Малкият Йохан Буденброк лежеше по гръб, но беше обърнал личицето си, обкръжено от дълги светлокестеняви кося, към стаята и дишаше с лек шум направо във възглавницата. Една от ръцете му, пръстите на която едва се подаваха от прекалено дългите и широки ръкави на нощницата, лежеше върху гърдите му, а другата — до него върху юргана, сегиз-тогиз превитите пръсти потрепваха леко. По полуотворените устни също се забелязваше някакво слабо движение, сякаш те се мъчеха да образуват думи. От време на време по цялото му личице минаваше отгоре надолу нещо болезнено, то започваше с потръпване на брадичката, отиваше към устата, предизвикваше трептения на нежните ноздри и раздвижване мускулите на тясното чело. Дългите мигли не бяха в състояние да закрият синкавите сенки, легнали в ъглите на очите.