Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— И помоли ли се и за него?

— Не на глас, вероятно наум. А за другото стихотворение, което се казва „Часовникът на дойката“, той изобщо не каза нищо, а само плака. Много лесно се разплаква, миличкото, и после дълго не спира...

— Но какво толкова тъжно има в това стихотворение?

— Отгде да знам... Разплака се още като започна да казва началото, мястото, на което преди малко изхлипа в съня си... а после и за коларя, който още в три часа трябва да стане от сламата...

Госпожа Перманедер покъртена се засмя, но после си придаде сериозен вид.

— Но чуй какво ще ти кажа, Ида: не е хубаво, смятам, че не е хубаво, дето всичко му действува така болезнено. Коларят ставал в три часа... ех, мили боже, та затова е колар! Детето... забелязах отдавна... има склонност да гледа на всичко с прекалено проницателни очи и да взема всичко твърде присърце... Това го подравя отвътре, повярвай ми. Трябва да се поговори сериозно с доктор Грабо... Но работата е там — продължи тя, като скръсти ръце на гърдите, наведе глава настрани и забарабани недоволно с върха на обувката си по пода, — че Грабо позастаря. Но независимо от това, колкото и добър да е по сърце, почтен, наистина прекрасен човек... що се касае до лекарските му качества, нямам много голямо доверие в него... да, Ида, нека бог ми прости, ако се лъжа! Така например това безпокойство у Хано, стряскането му нощем, тези пристъпи на страх в съня му... Грабо ги знае и всичко, каквото може да направи, то е... да ни каже какво е, да ни назове някое латинско име: pavor nocturnus... Да, мили боже, това е много поучително... той е мил човек, добър приятел на семейството, всичко, но не е светило. Значителният човек изглежда по-другояче и още на млади години му личи, че в него има нещо. Грабо преживя бурната 48 година, той беше по онова време млад човек. Но мислиш ли, че поне веднъж се развълнува за свободата, за справедливостта, за рухването на привилегиите и произвола? Той е учен, но аз съм убедена, че едновремешните нечувани общогермански закони за университета и печата са го оставили напълно равнодушен. Никога не се е държал малко буйно, никога не е попрекалил в нещо. Лицето му открай време е все тъй продълговато и кротко, той все тъй предписва гълъбово месо и бял хляб, а ако случаят е сериозен, и по лъжица сок от ружа... Лека нощ, Ида! Ах, не, мисля, че има по-други лекари!... Жалко, че не мога да вадя Г ерда... Да, благодаря, в коридора е още светло. Лека нощ!