Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политика » За духа на законите
За духа на законите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За духа на законите

Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:

За духа на законите (на френски: De l'esprit des lois, също така понякога се нарича Духът на законите) е трактат по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 с помощта на Клодина Герен дьо Тансен. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През 1750 Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 Католическата църква добавя „За духа на законите към своя Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), също върху Бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати и Алексис дьо Токвил, които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. Маколи намеква за значението на Монтескьо във своето есе от 1827, озаглавено Макиавели: Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.

СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 289
Перейти на страницу:

Глава XVI

За отношението на законодателя към размножението на рода

Постановленията, регулиращи числеността на гражданите, много зависят от обстоятелствата. Има страни, където природата е направила в това отношение всичко; и тогава на законодателя не остава да прави нищо. Защо в такъв случай да се действува чрез закони, когато самият климат съдействува за осигуряване на достатъчно хора? Понякога за това е по-благоприятен климатът, отколкото почвата; и тогава климатът увеличава населението, а гладът го изтребва. Такова е положението в Китай, където бащата продава дъщерите си и изоставя децата си. Същите причини пораждат в Тонкин същите следствия; и за обяснението на това не е нужно да се обръщаме, както арабските пътешественици, за които говори Ренадо, към учението за прераждане на душите.

По същите причини на остров Формоза религията не разрешава раждането по-рано от тридесет и петата година; ако жена забременее преди това, жрицата бърка в утробата й, докато предизвика аборт.

Глава XVII

За Гърция и числеността на населението й

Това, което в някои страни на Ориента се е дължало на физически причини, в Гърция е било резултат от природата на нейното политическо управление. Гърците са представлявали една голяма нация, съставена от отделни градове, всеки от които е имал свое управление и свои закони. Те не са проявявали завоевателски стремежи така, както в наше време не проявяват градовете на Швейцария, Холандия и Германия. Във всяка отделна република законодателят си е поставял за цел вътрешно гражданите да бъдат щастливи и външно — да не бъдат те по-слаби от гражданите на съседните градове. При една огромна територия и високо благосъстояние на народа населението бързо нараствало и скоро започвало да натежава, затова гърците непрекъснато основавали колонии; наемали са се на военна служба, както швейцарците днес, не са пренебрегвали някои средства, които допринасят за ограничаване на прекалено високата раждаемост.

Някои от гръцките републики са се отличавали с особено устройство. Покорените от тях народи били задължени да доставят на гражданите средства за съществуване; лакедемонците били изхранвани от илотите; критяните — от периеките; тесалийците — от пенестите. Числеността на свободните не трябвало да превишава определени граници, за да могат робите да ги изхранват. Днес ние казваме, че трябва да се намали числеността на редовната армия; а Лакедемон целият представлявал една армия, която селяните изхранвали; необходимо е било да се намали тази армия; иначе свободните са щели да се размножат дотолкова, че земеделците да не могат да ги изхранват.

Затова гръцките политически мъже обръщали особено внимание на начините за регулиране броя на населението. Платон определя числеността точно — 5040; и изисква размножението да се ограничава или поощрява според нуждите чрез почести, засрамване, увещания от страна на възрастните; той иска даже държавата да определя броя на браковете с цел да се нормира числеността на населението така, че републиката да не бъде обременявана.

«Ако законите на страната — казва Аристотел — забраняват да се захвърлят деца, трябва предварително да се определи колко деца ще създаде всеки.» Ако се окаже, че те могат да бъдат повече, отколкото законът позволява, той съветва жената да направи аборт, преди още зародишът да е оживял.

Аристотел съобщава и за отвратителния начин, до който критяните са прибягвали за предотвратяване на прекаленото раждане на деца, но чувството на срам не ми позволява да говоря за това.

В някои страни, казва също така Аристотел, законът признава за граждани чужденци, незаконородени или хора, на които само майката е гражданка; но този закон престава да действува, щом броят на населението нарасне достатъчно. Първобитните хора в Канада обикновено изгарят своите пленници; но ако имат свободни колиби на разположение, дават им ги и ги признават за членове на своето общество.

Основавайки се на свои изчисления, сър Пети57 смята, че в Англия един човек струва толкова, за колкото може да бъде продаден в Алжир. Това може би е вярно само за Англия; но има страни, където човекът не струва нищо; а има и други страни, където той не струва и по-малко от нищо.

Глава XVI

II

За състоянието на народите преди римляните

Италия, Сицилия, Мала Азия, Испания, Галия, Германия почти както Гърция са били изпълнени с малки народи и претъпкани с жители; ето защо там не е имало никаква нужда от закони, които да поощряват раждаемостта.

1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)