Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Някога Шимейн се бе чувствала напълно свободно и непринудено в присъствието на Морис, но сега беше като на тръни. Сигурна бе, че ако Гейдж го види в толкова близо до нея, това ще предизвика нова конфронтация между двамата и се питаше защо бившият й годеник постъпва така. Дали нарочно се опитваше да провокира Гейдж или се надяваше, че близостта му ще върне на Шимейн старите спомени и чувства и ще я накара да съжалява, че се е омъжила за друг? Каквито и да бяха мотивите му, обаче, тя предпочиташе Морис да стои по-настрана от нея. Гейдж щеше да се появи всеки момент, а Шимейн не бе пропуснала да забележи, че от предишната вечер насам съпругът й се държи особено, сякаш се боеше да не я загуби.
Във възцарилата се неловка тишина Камий пристъпи напред и нежно целуна дъщеря си по челото.
— Скъпа, изглеждаш чудесно. — Нещо в думите на Шимейн от преди малко обаче я бе смутило и тя държеше да научи повече. — Но кажи ми, нямаш ли слуги, които да чистят къщата ти?
Шимейн се засмя от сърце.
— Не, мамо, аз се занимавам сама с чистенето и готвенето.
— Готвенето? — повтори Бес и зяпна някогашната си ученичка. — Съвсем сама?
Смайването на старата готвачка развесели Шимейн.
— Няма да повярваш колко неща съм запомнила от твоите уроци, Бес. Гейдж казва, че съм най-добрата готвачка в областта.
Бес беше изумена.
— Божичко, детето ми, пък аз си мислех, че не съм смогнала да те науча и на най-простите неща.
Въпреки че сама бе настояла Шимейн да се научи да върши онова, което се изисква от една съпруга и домакиня, Камий по нищо не се различаваше от всички останали любящи майки, стремящи се да облекчат възможно най-много грижите на своите единствени рожби. Беше настояла пред Шемъс да вземат на това пътуване и прислужниците, за да улеснят пребиваването си в непознатата земя, но сега виждаше, че присъствието им може да се окаже полезно и за друга цел.
— Защо докато сме тук не оставиш тези задължения на Бес и Нола, за да ти остане повече време да се виждаме? Имаш ли нещо против?
Шимейн обви ръце около шията на майка си и я притисна към себе си.
— Не, разбира се, че не, мамо. Напоследък гозбите на Бес толкова ми липсват, че само като си помисля за тях и огладнявам.
— Ами Гейдж? Дали не би му се сторило твърде нахално от наша страна да се разпореждаме така с домакинството му? — попита колебливо Камий.
Шимейн зърна с крайчеца на окото си, че съпругът й се качва на кораба, и изтича да го посрещне. Когато видя намръщения му поглед, отправен към маркиза, тя стисна лекичко ръката му и прошепна: „Обичам те“.
В отговор той я погали нежно.
— Ти караш сърцето ми да пее дори когато съм ядосан, сладка моя. Ти си моята любов… единствената жена, която желая.
Сгряно от топлата му усмивка, сърцето на самата Шимейн се изпълни с радост и щастие. Тя хвана съпруга си под ръка, отведе го при майка си и му обясни за какво бяха разговаряли току-що.
— Гейдж, мама би искала да знае дали имаш нещо против Бес и Нола да се занимават с домакинската работа у дома, докато са тук.
Гейдж сведе поглед към Камий О’Хърн и тозчас разбра откъде съпругата му е взела необикновената си красота. Вярно, че Шимейн бе наследила очите и косите на баща си, но деликатните черти определено идваха от майка й.
— Щом като съпругата ми се е учила да готви от вашата Бес, госпожа О’Хърн, не се съмнявам, че Бес е изключителна готвачка. Сигурен съм, че Шимейн ще се зарадва на възможността да прекарва малко повече време с вас.
Шимейн стисна ръката на майка си.
— Виждаш ли, мамо? Той не е звяр.
Камий се изчерви и отклони поглед от кехлибаренокафявите очи, които я гледаха усмихнато.
— Боя се, че дъщеря ми преувеличава, сър. Никога не съм ви смятала за звяр.
— Радвам се да го чуя, мадам — отвърна Гейдж, макар да бе убеден, че тя продължава да го счита за убиец.
После се обърна към своя съперник и предизвикателно впи леден поглед в него. Маркизът бе много красив мъж и ревността, която беше изпитал Гейдж, когато го зърна близо до съпругата си, бе напълно разбираема. Носеше тъмносиньо сако със светли тесни панталони и жилетка, скъпи обувки и ослепително бяла риза и вратовръзка. Шапката си бе оставил във файтона и черната му коса, привързана с тясна панделка, блестеше на слънцето. Дългото морско пътешествие беше придало на кожата му здрав матов загар. Сега Гейдж разбираше защо Шимейн бе толкова убедена, че Морис си е намерил друга. Бившият й годеник изглеждаше изключително добре и несъмнено привличаше жените.
— Струвате ми се отпочинал, милорд — отбеляза хладно той. — Да разбирам ли, че сте прекарал добре нощта?