Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Кралят бе използвал добре времето, което набегът му беше осигурил. Северняците се възстановяваха от загубите по-дълго, отколкото се беше надявал. Щетите, които атаката му бе нанесла на обсадните машини и каруците с провизии, бяха доста големи. Беше се наложило да се построят нови машини, а някои от старите да се поправят, както и да се докарат още провизии от север. Някои от разбягалите се коне бяха заловени, но повечето трябваше да се заменят с други. Северната армия набъбна отново, когато пристигнаха подкрепления, но елфите бяха окуражени от факта, че лесно бяха успели да нанесат щети на такава огромна сила. Това им беше дало нова надежда и кралят бързаше да се възползва от нея.
Първото, което направи, беше да премести по-голямата част от армията си от западния в източния край на долината, от тесния проход към по-широката равнина. Причината за това беше проста. Тъй като беше по-лесно да се защитава теснината, той предпочиташе да ангажира врага по-далеч и да го принуди да се бие за всеки метър земя, докато напредва през долината. Опасността, разбира се, се криеше в разгръщането на далеч по-малобройната му армия толкова нашироко пред такъв огромен враг. Но за да компенсира донякъде това, той накара инженерните си корпуси да изградят серия от смъртоносни капани в огромната шир на равнината, през която щеше да премине Северната армия. Срещна се и със своите офицери, за да обсъдят стратегията, и разработиха доста сложен, но и разумен набор от алтернативи, чрез които донякъде щяха да намалят мощта на удара на северняците. По-голямата армия щеше да победи, ако успееше да се възползва напълно от силата и численото си превъзходство. Номерът беше да не позволят това да се случи.
И така, когато настъпи зората на десетия ден и Северната армия се появи, елфите вече я очакваха.
Четири дружини пешаци и стрелци бяха строени по цялото протежение на източния подстъп към долината в бойна готовност. Кавалерията, под командването на Киър Джоплин, вече се бе разгърнала от край до край по границата на горите на Западната земя, които закриваха скалите и хълмовете. На височините бяха заели позиции още три дружини елфи-преследвачи, въоръжени с лъкове, прашки и копия, под прикритието на защитни насипи и барикади.
Но армията, събрана пред тях, бе безспорно стряскаща. Тя наброяваше над десет хиляди войни и се разпростираше по цялото протежение на равнината, докъдето поглед стигаше. Огромните скални троли стояха в средата, а грамадните им пики стърчаха като цяла гора от дърво и метал. Останалите троли и гномите бяха строени по фланговете и отпред. Тежката кавалерия ги обгръщаше отзад. По стремената на конете бяха закачени копия. От двете страни на армията се издигаха обсадни кули, а катапултите и метателните машини бяха разпръснати навсякъде из нея. В блясъка на първите лъчи на слънцето и в още не разсеялите се сенки, Северната армия изглеждаше достатъчно огромна да прегази всяка пречка по пътя си.
Цареше изпълнена с очакване тишина, докато слънцето се издигна над хоризонта и новият ден започна. Двете армии стояха една срещу друга в полето, броните и оръжията проблясваха, знамената се развяваха от лекия бриз. Небето над тях бе странна смесица от блестящо синьо и изтляващо сиво. Облаци се носеха на огромни, плътни купчини и вещаеха дъжд в края на деня. Във въздуха се усещаше острата миризма на изгорена земя, която се излъчваше от загасените с вода лагерни огньове. Коне пристъпваха нервно и въртяха глави в хамутите. Мъжете си поемаха дълбоко въздух и опитваха да се откъснат от мислите за дом, семейство и по-добри времена.
Когато Северната армия започна настъплението си към долината, земята затрепери от надигналия се шум. Барабани биеха в ритмична каденца, за да отмерват темпото на марша. Колелата на катапултите и кулите затрополиха. Тътенът от ботушите и копитата на конете беше толкова силен, че треперенето на земята се усети чак на мястото, където бяха строени елфите. От сухите равнини започна да се издига прах, който вятърът завихри на облаци, и огромната армия като че стана още по-голяма, сякаш подхранвана от праха, който вдигаше. Тишината се разкъса и светлината се промени. В мътилката от прах и сред тътена на приближаващата се армия, смъртта надигна глава в очакване и се заоглежда наоколо.