Първият крал на Шанара

Твърдите черти на лицето му не трепнаха.

— Аз служа на когото пожелая, точно като теб. Но твоята служба при друидите бе предопределена от желанието ти да ме намериш, не е ли така? Мога да го прочета в очите ти, дете. Нищо не те свързва с друидите. Кои са те за теб? Аз съм твоят баща. Твоя плът и кръв и връзката ми с теб е очевидна. О, разбирам недоверието ти. Аз не съм друид. Отдаден съм на друга кауза. На каузата, срещу която ти се опълчваш. През целия си живот си слушала само колко съм лош. Но колко лош съм всъщност, как мислиш? Дали тези истории са верни? Или са украсени от разказвачите така, че да служат на собствените им цели? На колко от това, което си чула, можеш да вярваш?

Марет поклати бавно глава.

— На достатъчно, струва ми се.

Странникът се усмихна.

— Тогава вероятно аз не съм твой баща.

Кинсън видя как тя започна да се колебае.

— А такъв ли си?

— Не зная. Не зная дали ми се иска да бъда. Не искам твоята омраза. Бих желал твоето разбиране и търпимост. Бих искал да изслушаш онова, което имам да ти кажа за живота си и за твоето място в него. Бих желал да получа възможност да обясня защо каузата, на която служа, не е нито лоша, нито разрушителна, а се основава на истини, които ще направят всички ни свободни. — Непознатият спря за миг. — Помни, че твоята майка ме обичаше. Възможно ли е любовта и да е била толкова сляпа? Възможно ли е вярата й в мен да е била така неоправдана?

Кинсън усети едва доловимо движение — може би въздушно течение, струйка дим, лека вълна по водната повърхност. Косъмчетата по тила му настръхнаха. Кой беше този мъж? Откъде се бе появил? Наистина ли беше баща на Марет, как ги беше открил? И как бе разбрал коя е?

— Марет! — отново се обърна предупредително към нея той.

— Ами ако друидите са грешили? — попита внезапно непознатият. — Ами ако всичко, в което си вярвала, се основава на лъжи, полуистини и грешни тълкувания, зародили се още в зората на времето?

— Това не е възможно — отговори веднага Марет.

— Ами ако си предадена от онези, на които си вярвала? — настоя мъжът.

— Марет, не! — изсъска гневно Кинсън. Но в този миг очите на непознатия се заковаха в него и той вече нито можеше да продума, нито да помръдне. Беше се вцепенил на мястото си, сякаш го бяха превърнали в камък.

Очите на мъжа отново се извърнаха към Марет.

— Погледни ме, дете. Огледай ме хубаво. — И за ужас на Кинсън, Марет го направи. Лицето и бе придобило празен израз, погледът й бе зареян нанякъде, сякаш виждаше нещо съвсем друго. — Ти си една от нас — настоя тихо и ласкаво непознатият. — Принадлежиш към нас. Имаш нашата сила. Имаш нашата страст. Имаш всичко, което имаме и ние, с едно малко изключение. Лишена си от нашата кауза. Трябва да се присъединиш към нея, Марет. Трябва да приемеш, че стремежите ни са правилни. Сила и дълъг живот чрез употреба на магията. Ти чувстваш как тя бушува из теб. Чудиш се как да я подчиниш. Аз ще ти покажа. Ще те науча. Не бива да отхвърляш това, което е част от теб. Не бива да се страхуваш. Тайната е да се вслушаш в това, което магията иска от теб, а не да се опитваш да я ограничиш, да избягаш от повелята й.