Първият крал на Шанара

Когато огромната маса беше вече едва на двеста метра от тях и тътенът стана толкова силен, че не се чуваше нищо друго, Джърл вдигна ръка да поздрави своите елфи, насочи Риск към челото на войската и зае място сред нея. Прах се вдигна в равнината, обгръщайки настъпващата армия и машините. Барабаните продължаваха своята каденца. Обсадните машини надвисваха по-близо, влачени от огромни въжета и впрягове товарни животни. Мечове и пики проблясваха в неясната светлина.

И тогава, когато врагът беше вече на сто и петдесет метра от тях, Джърл Шанара даде знак за стрелба.

Дълга редица стрелци бързо се придвижи напред и приклекнаха на коляно, за да запалят стрелите си. Дългите шест фута лъкове се вдигнаха и насочиха към небето, тетивите бяха изпънати силно и после пуснати. Стрелите полетяха към центъра на Северната армия и се приземиха в тревите, които елфите бяха напоили с масло под прикритието на мрака предната нощ, когато разбраха, че атаката приближава. Навсякъде се появиха пламъци, заизвиваха се в изпълнения с прах въздух и лумнаха към небето сред гъстите редици на врага. Огънят се устреми по пялото протежение на армията и маршът на северняците се забави и разкъса, когато се разнесоха виковете на изплашени мъже и цвиленето на коне.

Но враговете им нито отстъпиха, нито се разбягаха. Вместо това първите редици се втурнаха напред, за да се отдалечат от смъртоносните пламъци. Гномите стрелци пускаха залп слез залп, но лъковете им не бяха дълги като елфическите и стрелите не достигнаха целта си. Пешаците се устремиха напред с гневен вой, нетърпеливи да се приближат до врага, който ги бе изненадал. Те бяха почти хиляда на брой, но повечето бяха гноми, зле дисциплинирани и импулсивни. Устремът им секна, когато попаднаха в очакващите ги капани.

Джърл Шанара задържа своите войни по местата им. Лъконосците отново се строиха сред елфите-преследвачи. Когато вражеските бойци бяха вече толкова близо, че можеше да се усети миризмата им, Джърл извади меча си, за да даде знак на влекачите, строени сред мечоносците. Те опънаха силно дебелите, намазнени въжета, скрити сред тревата, и няколко десетки барикади със стърчащи остри пръти се издигнаха пред напора на врага. Атакуващите бяха твърде близо, за да забавят ход, притискани от настъпващите зад тях, и бяха изтикани към смъртоносните шипове. Някои се опитаха да прережат въжетата, но остриетата им се хлъзгаха безполезно по намазнената повърхност. Виковете на настървение преминаха в писъци от болка и ужас. Северняците умираха в агония, щом попаднеха на барикадите или биваха стъпквани от идващите след тях.

Сега елфическите лъконосци изстреляха отново дъжд от стрели. Вражеските войници, забавени от барикадите, които блокираха пътя им за атака, вече бяха лесни мишени. Неспособни да се защитят, нито да се скрият някъде, те падаха с дузини. Огньовете в тревата ги притискаха откъм гърба, като ги лишаваха от всякакъв шанс за отстъпление. Остатъкът от Северната армия беше разцепен на две в усилието да заобиколи настъпилия в центъра ад и да окаже някаква подкрепа на онези, които бяха попаднали в капан. Но позиционираните по фланговете машини и товарни кервани ги принуждаваха да вървят напред и затрудняваха придвижването им. Сега елфическата кавалерия препусна към тях от двете страни, като профучаваше по фланговете на врага със своите копия и къси мечове. Една от кулите прихвана огъня и в усилието си да потушат пламъците, войниците в нея неистово започнаха да изливат надолу кофи с вода, която загребваха от контейнерите, складирани в дървената й коруба. Катапултите запратиха смъртоносния си град от камъни и остри метални парчета, но целта им не се виждаше, заради дима и прахоляка.