Първият крал на Шанара

Тогава Джърл Шанара нареди въжетата да се пуснат и барикадите с шиповете изчезнаха. Елфите тръгнаха напред, копиеносците и мечоносците бяха строени в стегнати редици, щитът на мъжът отдясно предпазваше онзи вляво. Те напредваха уверено и неумолимо към разтурения фронт на Северната армия. Обезсърчени от новата заплаха, северняците, които бяха попаднали в капан между елфите и огъня, хвърлиха оръжията си и се опитаха да избягат. Но път за бягство нямаше. Сега бяха притиснати от всички страни и, лишени от шанс за отстъпление, бързо бяха насечени на парчета.

Огньовете в тревата започнаха да отслабват и група скални троли, които формираха ядрото на Северната армия, се появиха със сведени напред огромни пики. Те поддържаха строя и темпото си, без да губят скорост, като тъпчеха телата на своите — мъртви и ранени, и не правеха никаква разлика между приятел и враг. Всеки, попаднал на пътя им, загиваше. Джърл Шанара видя приближаването им и даде заповед за отстъпление. Той изтегли предните редици на армията си на предишните позиции и нареди отново да останат на място. Отдясно беше отрядът на Корморант Итруриън. Отляво — елфите на Ръстин Апт. Ам Банда разположи стрелците между техните два отряда и даде заповед да пуснат стрелите си срещу настъпващите троли. Но те бяха твърде добре бронирани, за да бъдат наранени от стрелите, и кралят им даде знак да отстъпят.

Тролите настъпваха през огън и дим, най-добрите бойци в Четирите земи, с масивни плещи, мускулести и уверени в тежките си брони. Джърл Шанара отново направи знак и сред тревата се издигна нова стена от шипове, за да блокира пътя им. Но скалните троли бяха по-дисциплинирани и не се объркваха така лесно като гномите и обикновените троли. Те се събраха, за да избутат назад барикадите. Зад тях кипеше останалата част от Северната армия, която се задаваше от мъглата сякаш безчислена, повлякла със себе си своите обсадни кули и катапулти. Кавалерията яздеше покрай фланговете й, изпълнявайки заповедта на Киър Джоплин да притискат врага.