Първият крал на Шанара

Най-накрая беше отишъл при Прейа, като през цялото време бе наясно, че ще постъпи точно така, както правеше всеки път, когато нещо го притесняваше. Имаше съветници, към които можеше да се обърне по всяко време и повечето от тях — особено Врий Иридън, си струваше да бъдат изслушани. Но никой не го познаваше така, както Прейа, и в интерес на истината никой от тях нямаше да е така откровен като нея. Затова той се насили да й довери истината, макар да му беше трудно да признае, че се е провалил и се страхува това да не се повтори.

Късно същия ден разговорът с Бремен все още витаеше в ума му, а спомените от нощта бяха все така живи. Долината Рен беше притихнала под облачно небе и елфите стояха нащрек за ответен удар на среднощната им атака. Следобедът беше сив и тягостен, лятната жега се беше настанила дълбоко в пресъхналата земя на Стрелехайм, въздухът бе влажен поради настъпващия дъжд.

— Ще откриеш начин да овладееш тази магия — каза Прейа веднага след като той спря да говори. Гласът й беше твърд и настойчив, а погледът — изпълнен с увереност. — Вярвам в това, Джърл. Знам го. Ти никога не си отстъпвал пред предизвикателство, няма да отстъпиш и пред това.

— Понякога — започна той тихо — си мисля, че щеше да е по-добре, ако Тей беше на моето място. От него може би щеше да излезе по-добър крал. Със сигурност щеше да е по-подходящ за меча и неговата магия.

Но тя бързо поклати глава.

— Никога повече не казвай това. Никога. — Ясните й канелени очи го гледаха решително. — На теб е било писано да оживееш и да станеш крал на елфите. Съдбата отдавна го е предначертала. Тей беше добър приятел и значи много и за двама ни, но не беше предопределен за това. Чуй ме, Джърл. Магията на меча ще работи за теб. Истината ни е присъща. Ние започнахме живота си като съпруг и съпруга чрез разбулването на истини, които месец преди това никога не бихме признали. Отворихме се един за друг. Беше трудно и болезнено, но сега знаеш, че трябваше да го сторим. Знаеш го. Наистина.

— Да — призна той тихо. — Но магията все още ми се струва…

— Непозната — довърши Прейа вместо него. — Но тя може да стане твоя. Ти си приел, че магията е част от историята на елфите. Магията на Тей беше нещо реално. Сам си се убедил, че тя може да твори чудеса. Видя с очите си как той даде живота си, докато й служеше. Магията прави всички неща възможни. И истината е едно от тях, Джърл. Тя е оръжие с огромна мощ. Може и да укрепява, и да разрушава. Бремен не е глупак. Щом казва, че истината е оръжието, от което имаш нужда, значи е така.

Но той все още се разкъсваше от колебания и нерешителност. Истината му изглеждаше твърде нищожно оръжие. Що за истина би имала такава мощ, че да унищожи същество, което е способно да призовава чудовища от отвъдното? Що за истина би била достатъчна да се изправи срещу магия, която може да поддържа едно създание живо стотици години? Мисълта, че истината сама по себе си е достатъчна да постигне каквото и да било, му изглеждаше абсурдна. Беше нужен огън. Метално острие с отровен връх. Сила, която да разцепи скалите на две. Нищо по-малко нямаше да е от полза, продължаваше да разсъждава той — дори докато се опитваше да осмисли магията, предложена му от Бремен. Нищо по-малко.