Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Марет кимна неясно. Кинсън забеляза едва доловимата промяна, която настъпваше в чертите на непознатия. Той вече не беше напълно човешко същество. Не приличаше нито на Бремен, нито на Марет. Превръщаше се в нещо друго.
Бавно и болезнено пограничникът се напрегна да разкъса невидимите окови, които бяха сковали мускулите му. Той внимателно пусна ръка към бедрото си, където висеше ножът му.
— Татко? — извика внезапно Марет. — Татко, защо ме изостави?
Настъпи дълга тишина в напредващата нощ. Ръката на Кинсън обхвана дръжката на ножа. Мускулите му се раздираха от болка, чувстваше се като упоен. Това беше капан, също като онзи, който Господаря на Магията бе заложил за тях в Паранор! Дали непознатият бе чакал тях, или просто всеки, който ще премине оттам? Дали бе знаел, че ще дойде точно Марет? Дали не се бе надявал, че ще срещне Бремен? Пръстите му стиснаха по-силно ножа.
Ръката на непознатия се вдигна изпод диплите на наметалото и направи знак на младата жена да се приближи. Тази ръка беше изкривена, а пръстите й завършваха с грабливи нокти. Но Марет като че ли не забелязваше това. Направи малка крачка напред.
— Да, дете, ела при мен — подтикна я мъжът, очите му станаха червени като кръв, зад усмивката се откриваха остри като на змия зъби. — Нека ти обясня всичко. Хвани ръцете ми, ръцете на баща си, и аз ще ти кажа това, което трябва да знаеш. Тогава ще разбереш. Ще видиш, че съм прав. Ще научиш истината.
Марет направи още една крачка напред. Ръката, която държеше друидската тояга, се отпусна леко надолу.
В следващия миг Кинсън Рейвънлок се освободи от магията, разкъса оковите й и извади дългия си нож. С едно плавно движение, той запрати острието по странника. Марет извика от страх — не от страх за себе си, нито за баща си, нито дори за Кинсън. Пограничникът така и не разбра заради какво. Но непознатият се преобрази за едно мигване на окото, промени човешката си форма в нещо съвсем различно. Едната му ръка се издигна и от нея бликна противен зелен огън, който стопи ножа във въздуха.
Сега пред тях, обвит в дим и проблясъци светлина, стоеше черепоносец.
От ноктестите пръсти на чудовището изригна втора вълна огън, но Кинсън вече се беше хвърлил към Марет и я избута встрани от пътя на огъня в една яма, пълна с обгорели развалини. После отново скочи на крака, без да чака да види как е тя, и се втурна към черепоносеца. Трябваше да бъде бърз, ако искаше да живее. Съществото се промъкваше към тях, от върховете на пръстите му просветваха искри, червените му очи горяха в сянката на качулката. Кинсън се стрелна към него и се размина на косъм с огнената струя, като се хвърли на земята и се превъртя към едно малко дърво. Черепоносецът се изви към него, шептейки думи, пропити с омраза и лукавство, думи, криещи мрачни поличби.
Кинсън измъкна меча си. Беше изгубил лъка си, който сега сигурно щеше да му свърши по-добра работа — въпреки че всъщност никое оръжие нямаше да му е от полза. Ловкостта, която в миналото му бе служила толкова добре, също беше безполезна.
— Марет! — извика той отчаян.
След това изскочи от скривалището си и се втурна към черепоносеца.
Крилатият ловец се обърна да посрещне атаката, с вдигнати нагоре ръце и просветващи нокти. Кинсън осъзна, че няма да успее да се приближи до него, преди следващата огнена вълна да е изригнала, и отново отскочи встрани, за да потърси прикритие. Но такова нямаше. Черепоносецът се извиси над него, черен и заплашителен. Кинсън се опита да прикрие главата си.
Марет извика силно:
— Татко!
Щом чу това, черепоносецът се извъртя към нея, но Друидският огън вече струеше от върха на тоягата й. Кинсън връхлетя върху туловището на чудовището и го отхвърли назад към една стена. Препъна се и падна, опитвайки се да прикрие очите си. В сиянието на смъртоносната светлина лицето на Марет бе станало сурово, а очите й бяха твърди като камък. Тя насочи към черепоносеца силна струя огън, който прогори защитите му, грубата му кожа и погълна сърцето му. Съществото крещеше от омраза и болка, като разтвори ръце, сякаш, за да полети. Тогава Друидският огън го обгърна напълно и го изпепели.
Марет хвърли яростно тоягата и Друидският огън секна.
— Е, татко — изсъска тя към останките. — Ето, дадох ти ръцете си. Сега ми обясни за истината и лъжата. Давай, татко, говори ми!
Сълзи започнаха да се стичат по дребното й мургаво лице. Нощта като че отново се сгъсти около тях, тишината се върна. Кинсън се изправи бавно на крака, отиде до нея и внимателно я обърна към себе си.
— Не мисля, че той има да каже нещо по въпроса.