Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И тогава елфите се впуснаха в незабавна контраатака. Кралят даде знак на елфите, скрити сред скалите от двете страни на прохода, и оттам полетяха каци с леснозапалимо масло, които се затъркаляха по прикрити в тревата рампи, разбиха се в стърчащите камъни и се изляха в ямите. Още веднъж в небето се издигнаха стрели, които паднаха в изтичащото масло. Целият източен край на долината внезапно бе погълнат от пламъци. Скалните троли в ямите бяха изгорени живи. Остатъкът от Северната войска продължи настъплението си, но сплотеността на тролските редици беше нарушена. Дори по-лошо, нищо неподозиращите северняци започнаха да прегазват тролите, без да знаят какво ги чака напред. Изведнъж цялата армия бе обзета от смут. Огънят ги застигаше, стрелите от дългите лъкове на елфите валяха отгоре им, а защитниците вече напредваха към тях, бутайки пред себе си огромни, осеяни с шипове тарани. Те се врязаха във вече разпокъсаните редици и разпиляха останалите от тролите. Отзад идваха елфите-преследвачи, които поваляха оцелелите с мечовете си. Онези, които бяха попаднали в капан между елфите и огъня, се сражаваха ожесточено, но бяха обречени и загинаха.
В отчаянието си останалите войни от Северната армия се втурнаха към скалите от двете страни на прохода в опит да намерят там сигурни позиции. Но; елфите отново ги очакваха. От височината се затъркаляха каци и събаряха катерещите се войници. Стрели валяха отгоре им. От преимуществото на защитните си позиции, елфите отблъснаха щурма почти без усилие. В кипящия долу ад челната четвъртина на Северната армия сновеше беззащитно напред-назад. Атаката загуби скорост, а после съвсем се разпадна. Давейки се от праха и дима, обгорени от огньовете в тревата и кървящи от раните, причинени от оръжията на елфите, войните на Господаря на Магията започнаха да отстъпват отново към Стрелехайм.
Джърл Шанара импулсивно издърпа от ножницата меча, поверен му от Бремен, меча, чиято магия не умееше да управлява и дори още не вярваше в нея, и го вдигна нагоре. Всички елфи около него също вдигнаха оръжията си в отговор и нададоха радостни викове.
И тогава кралят внезапно осъзна иронията на своя жест. Той бързо свали меча, който в неговите ръце беше не повече от тояга в ръцете на глупак, магия, поверена на невежа. Пак обърна Риск, еуфорията бе изчезнала напълно, заменена от срам.
— Сега това е мечът на Шанара, кралю на елфите — му беше казал Бремен, когато Джърл му разкри как магията на талисмана го е подвела при среднощната атака. — Той не е вече нито друидски, нито пък мой.
Тези думи отново закънтяха в главата му, докато сновеше пред редиците на армията си и я подготвяше за следващата атака, която вероятно щеше да започне точно преди залез. Мечът лежеше отново в ножницата си, закачена на кръста му — несигурно, загадъчно присъствие. Защото въпреки че бе побързал да даде ново име на меча, Бремен не си беше направил труда да окуражи краля, че магията на оръжието може да бъде овладяна. И дори сега, след като знаеше толкова много, Джърл Шанара все още не усещаше меча като свой.
— Ти можеш да заповядваш на магията, кралю на елфите — беше му прошепнал старецът онази нощ. — Но силата, нужна за това, може да се роди само от вярата, а тя трябва да се роди в теб.
Бяха се привели един към друг в мрака преди десет дни. До зазоряване оставаше още около час. Лицата им бяха изцапани със сажди и прах и лъщяха от пот. Джърл Шанара едва не бе умрял тази нощ. Чудовището от отвъдното, което Господаря на Магията беше пратил срещу им, едва не го погуби и макар че Бремен бе дошъл точно навреме, за да го спаси, споменът за близката смърт бе все още жив и тягостен. Прейа беше някъде наблизо, но Джърл бе избрал да говори с друида насаме, да признае на четири очи провала си и да прогони демоните, които го разкъсваха отвътре. Не би могъл да живее с мисълта за това, ако не смяташе, че може да попречи да се случи отново. Толкова много зависеше от употребата на меча. Какво бе сбъркал при призоваването на мощта му в онази нощ? Как можеше да е сигурен, че това няма да стане отново?
Сами в мрака, свити един до друг така, че единственото, което чуваха бяха ударите на сърцата им и учестеното им дишане, те разсъждаваха.
— Този меч е талисман с едно-единствено предназначение, Джърл Шанара! — сопна се почти ядно старецът, тонът му беше груб и укорителен. — Само една-единствена употреба! Ти не можеш да призоваваш магията му да те защитава срещу всички създания, които те заплашват! Острието може да спаси живота ти, но не и магията! Кралят настръхна.