По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
По сателита отново се получиха снимки. Охраната на хартумското летище не беше усилена и сега трима офицери от американското разузнаване снимаха хората, които слизаха по стълбите. Всички наоколо бяха изненадани, че репортерите още не са научили нищо. Поток от официални автомобили — навярно всички, с които разполагаше тази бедна страна — откара новопристигналите. Когато всичко свърши, боингът отлетя по обратния път на изток, а разузнавачите се качиха на колата си и отидоха в посолството. Други двама техни колеги чакаха при апартаментите, предназначени за иракските генерали — тази информация произхождаше от човека на шефа на станцията в суданското външно министерство. Когато и тези снимки бяха готови, двамата офицери също се върнаха и в тъмната стая на посолството снимките бяха проявени и пратени по сателита. В Ленгли Бърт Васко идентифицира всички лица с помощта на двама служители на ЦРУ, отговарящи за региона, и комплект фотографии от архива на управлението.
— Това е — заяви Васко. — Това е цялото военно ръководство. Но няма нито един цивилен от партията „Баас“.
— Значи знаем кои са изкупителните жертви — отбеляза Ед Фоли.
— Да — каза Мери Пат. — И това дава възможност на оцелелите висши офицери да ги арестуват, да ги „обработят“ и да проявят лоялност към новия режим. Майната му — заключи ядосано тя. Шефът на подопечната й станция в Рияд беше напълно готов, но нямаше какво да направи. Същото се отнасяше за някои саудитски дипломати, които набързо бяха разработили програма за финансово стимулиране на предполагаемия нов режим в Ирак. Сега всичко това щеше да е излишно.
Ед Фоли, новоназначеният шеф на ЦРУ, с възхищение поклати глава.
— Не мислех, че са способни. Да убият нашия приятел — да. Но толкова бързо и спокойно да измъкнат лидерите?
— Прав сте, Фоли — съгласи се Васко. — Някой трябва да е посредничил за сделката — но кой?
— Хайде на работа — с крива усмивка каза на отговорниците за региона Ед Фоли. — Искам всичко, което можете да разберете, колкото е възможно по-бързо.
Приличаше на някакво ужасно задушено — потъмнялата човешка кръв и червено-кафявата каша от маймунски бъбреци, излята в плоски, плитки стъклени табли под слабите лампи, защитени със специални абажури, спиращи ултравиолетовите лъчи, които унищожаваха вирусите. В този момент нямаше какво друго да правят, освен да следят условията на средата, и простите аналогови уреди изпълняваха тази задача. Облечени в предпазните си костюми, Мауди и директорът влязоха, за да проверят лично херметично затворените камери. Две трети от кръвта на Жана Батист беше дълбоко замразена, в случай че с първия им опит да възпроизведат вируса на „Ебола Мейинга“ стане нещо непредвидено. Освен това двамата провериха многостепенните вентилационни системи на помещението, защото сега сградата наистина представляваше фабрика за смърт. Предпазните мерки бяха удвоени. Докато в тази стая се стремяха да осигурят на вируса подходящо място за размножаване, точно пред вратата военните санитари пръскаха всеки квадратен милиметър, за да гарантират, че лабораторията е единственото място с такива условия.
— Значи наистина смятате, че тази разновидност може да се разпространява по въздуха?
— Както знаете, заирската „Ебола Мейинга“ носи името на сестрата, която се е заразила въпреки всички обичайни предпазни мерки. Пациент Две… — беше му по-лесно да я нарича така — беше опитна сестра. Не е правила никакви инжекции и не знаеше как може да се е заразила с вируса. Следователно — да, смятам, че е възможно.
— Това ще е много полезно, Мауди — прошепна директорът толкова слабо, че младият лекар едва го чу. Но все пак го чу. Дори само мисълта за това беше достатъчно ужасна. — Ще го проверим.
Така поне щеше да е по-лесно, помисли си Мауди. Поне нямаше да познава хората по име. Зачуди се дали е прав за вируса. Възможно ли бе пациент Две да е допуснала грешка и да е забравила за нея? Но не, той беше прегледал тялото й за наранявания, както и сестра Мария Магдалина, а нямаше голяма вероятност да е близнала секреции от малкия Бенедикт Мкуза, нали? И какво означаваше всичко това? Че щамът „Мейинга“ оцелява за кратко във въздуха, което на свой ред означаваше, че притежават могъщо оръжие, с каквото човек никога досега не се бе сблъсквал, още по-ужасно от ядрените бомби, по-лошо от химическото оръжие. Притежаваха оръжие, което можеше да се самовъзпроизвежда и да се разпространява през собствените си жертви, от един на друг, докато епидемията не свърши от само себе си. А тя все някога щеше да свърши. Така беше с всички епидемии. Трябваше да свърши, нали?