Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Натиснаха ни по-силно, отколкото се очакваше, капитане. Не знам още колко дълго ще поддържаме организирано отстъпление.
Ерик премисли войсковото разположение на юг.
— Натискът при вас би трябвало да е поносим. Какво става?
— Не знам, сър, но там командва граф Ландрет.
— Какво се е случило с херцог Грегъри? — Херцогът на Южните блата, дворцов губернатор на Долината на сънищата, беше поставен да командва оттеглянето на южните части и да координира усилията си с отбраната на Грейлок в центъра. Разполагаше с изобилни ресурси, тъй като гарнизоните, изтеглени от Шамата и Ландрет, бяха под негова команда.
— Мъртъв е, сър. Мислехме, че знаете. Вестоносците ги пратиха миналата седмица.
Ерик изруга.
— Не са стигнали нито до генерал Грейлок, нито до мен. — Бяха заключили, че нашествениците ще задържат значителна част от армията си обърната към Кеш в случай, че Империята се опита да се възползва от бъркотията, за да разшири владенията си, но според току-що донесеното от този войник, южното крило на отбраната се сриваше прекалено бързо. — Иди в града, смени коня и хапни. Изпращам два отряда стрелци да ви помогнат в оттеглянето. — Прегледа наум картите, които бе запомнил, и добави: — Посъветвайте графа да остави южния си фронт да се срине, като изтегли войниците вляво, докато отстъпва. После да се окопаят при град Потърсвил. Но там трябва да задържи още три дни, четири най-добре. Дотогава ние ще се бием тук и не можем да позволим да ни обкръжат по фланговете. Ако успее да ги задържи толкова, може да се плъзне северно по фронта, като използва пътя към Бреънтън. Стигне ли там, може да побегне към Даркмоор, но не и преди това.
Първопроходецът кимна и отвърна с уморена усмивка:
— Предполагам няма да имате нищо против, ако тези предложения бъдат от името на генерал Грейлок?
Ерик също се усмихна.
— Разбира се. Не бих си позволил да заповядам нещо на графа. — После лицето му отново стана сериозно. — Но нямаме време да препускаш до Даркмоор, та Оуен да ти каже същото. Тъй че ако графът попита, кажи му, че това са заповеди на генерала, а аз ще се оправя с всички проблеми, които могат да възникнат.
— Знаете ли, капитане, когато всички стигнем в Даркмоор, командването ще е доста смесено. На много от благородниците няма да им е приятно да им се казва какво да правят.
— Е, тъкмо затова принц Патрик планира да е там.
— Принцът е в Даркмоор?
— Така се говори. Хайде, иди да хапнеш и бързо се връщай при граф Ландрет.
Първопроходецът отдаде чест и потегли. Ерик погледна дърветата, които влачеха, за да укрепят бариерата през Кралския път. Над позицията се извисяваха два големи рида и отделения с мулета теглеха катапулти по козите пътеки по местата им, изсечени в твърдите скали. Всяко струпване на врага по пътя щеше да му нанесе големи жертви.
Ерик кимна одобрително. В следващия час трябваше да изкара още товарни животни, за да извлекат пъновете, и мъжете да се върнат по преките си задачи веднага след като падне и последното дърво. Доколкото зависеше от Ерик фон Даркмоор, врагът не биваше да има никакво прикритие при настъплението си към Рейвънсбърг.
На два пъти предните им части се бяха доближили до отбранителните позиции извън Рейвънсбърг и отпрашваха назад, на запад. Ерик изчакваше на второто било над пътя — бе достатъчно високо, за да открива панорама към центъра на бойното поле, и достатъчно близо, за да може да изпраща бързи съобщения по фронта.
Преди час бе получил донесение, че се водят тежки боеве както на южния, така и на северния край на дългата му десет мили отбранителна линия. Това бяха двете най-проблемни точки, защото всичко зависеше от това те да удържат и да принудят врага да се струпа по приготвените му маршрути долу в центъра, където Ерик щеше да се погрижи той да даде много жертви.
Когато накрая дадеше заповед за отстъпление, тези северни и южни части трябваше да прекратят всякакви схватки и бързо да се оттеглят към Даркмоор. Ерик щеше да се постарае да им осигури още един допълнителен ден, след което щеше да последва пълно отстъпление, без никакви преструвки за забавяща акция. Оуен и Ерик бяха обсъдили първоначалния план на Калис и го бяха променили; Калис искаше още една забавяща акция, но Ерик я беше оспорил и бе убедил Оуен, че врагът вече толкова е свикнал със забавящите действия в центъра, че ще е предпазлив, когато защитниците напуснат Рейвънсбърг. Беше убеден, че всеки оцелял мъж ще е два пъти по-ценен за Кралството в отбраната на Даркмоор.
Сега чакаха. Мъжете седяха и за стотен път преглеждаха оръжията си, за да не направят някой пропуск, който можеше да се окаже фатален. Други чакаха неподвижно, някои спяха, а трети редяха молитви към Тит-Онанка да опази храбростта им. Други пък сключваха мир с Богинята на смъртта за часа на срещата си с нея.