Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Докато Боби и Еймъс запушваха пробойната във външната обшивка, Холдън се отдалечи да търси следващата дупка. Около него трите останали марсиански бойни кораба се носеха край „Росинант“ като почетна стража. С изключени двигатели, те се виждаха само като малки черни петна, движещи се на фона на звездите. Въпреки че „Роси“ му казваше накъде да гледа и лицевият дисплей му ги посочваше, пак бе почти невъзможно да ги види.
Холдън проследи марсианския кръстосвач на дисплея, докато той не мина през яркото петно на еклиптиката на Млечния път. За миг целият кораб представляваше черен силует, ограден от древното бяло сияние на няколко милиарда звезди. Блед полупрозрачен конус изригна от едната му страна и той се плъзна отново в осеяната със звезди чернота. На Холдън му се прииска Наоми да стоеше сега до него, взирайки се в същите тези гледки, които предизвикваха почти физическа болка. Вместо това ѝ каза по частния им канал:
— Понякога забравям колко е красиво тук.
— Пак ли си се отплеснал в мечти и оставяш другите да вършат работата? — скастри го тя.
— Да. Около повечето от тези звезди има планети. Милиарди светове. По последни данни петстотин милиона от тези планети се намират в обитаемата зона. Мислиш ли, че нашите правнуци ще видят някои от тях?
— Нашите ли?
— Когато всичко това свърши.
— Също така — отбеляза Наоми — поне на една от тези планети живеят създателите на протомолекулата. Може би трябва да я избягваме.
— Наистина ли? Аз пък бих искал да видя точно нея. Кой е създал това нещо? С каква цел? Много ми се иска да мога да ги попитам. Най-малкото, те притежават човешкия стремеж да намерят всяко обитаемо кътче и да се настанят в него. Може би имаме повече общи черти, отколкото си мислим.
— Като, разбира се, те убиват онези, които са живели там досега.
Холдън изсумтя.
— Ние правим същото, откакто сме изобретили копието. Те просто са плашещо добри в изобретяването.
— Намери ли вече следващата дупка? — обади се Еймъс по главния канал. Прекъсването подразни Холдън, но той откъсва поглед от небето и го насочи към метала в краката си. С помощта на картата на щетите, която „Роси“ подаваше към дисплея му, му трябваха само няколко секунди, за да открие следващото входно отверстие.
— Да, да, точно тук — каза той и Еймъс и Боби тръгнаха към него.
— Капитане — обади се Алекс от пилотската кабина. — Капитанът на онзи марсиански кръстосван иска да говори с теб.
— Прехвърли го към скафандъра ми.
— Разбрано — каза Алекс и тонът на статичния шум по радиото се промени.
— Капитан Холдън?
— Чувам ви. Говорете.
— Тук е капитан Ричард Ценг от кораба на МКРФ „Сидония“. Съжалявам, че не можахме да разговаряме по-рано. Трябваше да направя оценка на щетите и да уредя пращането на спасителни и ремонтни кораби.
— Разбирам ви, капитане — отговори Холдън и се опита да открие с поглед „Сидония“, но не успя. — Аз самият в момента съм извън кораба и запушвам дупките по корпуса. Видях ви да минавате преди минутка.
— Моят старши офицер казва, че сте искали да говорите с мен.
— Да, благодарете ѝ от мое име за всичката помощ досега — каза Холдън. — Слушайте, в тази престрелка изхабихме голяма част от боеприпасите си. Изстреляхме четиринайсет торпеда и близо половината муниции за отбранителните оръдия. Тъй като това по-рано е бил марсиански кораб, помислих си, че може да разполагате с резерви, които да пасват на оръдията ни.
— Разбира се — откликна капитан Ценг без нито секунда колебание. — Ще наредя на разрушителя „Сали Райд“ да се приближи до вас за прехвърляне на боеприпаси.
— Ъъъ — заекна Холдън, шокиран от мигновеното съгласие. Той се беше подготвил за пазарлък. — Благодаря.
— Ще ви пратя анализа на битката, съставен от моя разузнавателен офицер. Ще го намерите за интересно четиво. Но накратко, първото попадение, което развали бойния строй на земните кораби и реши битката, е ваше дело. Предполагам, че не трябваше да ви обръщат гръб.
— Можете да си припишете заслугите — предложи през смях Холдън. — Имам марсиански сержант-оръжейник, който водеше стрелбата.
Настъпи пауза; после Ценг добави:
— Когато това свърши, бих искал да ви черпя едно и да си поговорим как така дисциплинарно уволнен флотски офицер на ООН се оказва капитан на краден торпедоносец на МКРФ, с марсиански военен екипаж и висш политик на ООН на борда.