Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
От изненада Амара изпусна сапуна.
Рук си позволи намек за смях, но той бързо замря и тя намръщено сведе поглед към водата във ваната.
— Успокойте се, графиньо. Това не беше по мое желание. Аз… не мисля, че дори в мислите си бих се върнала към подобна ситуация, ако някак мога да го избегна.
Амара въздъхна.
— Мога да си представя. Дъщеря ви.
— Страничен продукт от моето обучение — тихо каза Рук.
— Баща й?
— Може да е един от десет или дванадесет мъже — хладнокръвно отговори Рук. — Обучението беше… интензивно.
Амара поклати глава.
— Не мога дори да си го представя.
— Никой не трябва да може да си представи такова нещо — каза Рук. — Но Калар решително настоява за подобно обучение за своите жени-агенти.
— Това му дава голяма власт над тях — каза Амара.
— Без да прибягва до яки — съгласи се Рук, в гласа й се долавяше горчивина. Тя се остърга с парче плат рязко, почти злобно. — Оставя умовете им недокоснати. За да могат по-добре да му служат.
Амара поклати глава. Тя дори не можеше да си представи такова нещо. Жизненият й опит като любовница едва ли беше голям и се състоеше от един млад мъж, който я заслепи в Академията и беше с нея три прекрасни месеца, преди да намери смъртта си в огъня, който привлече вниманието на Първия лорд. И Бърнард. Който я караше да се чувства красива и невероятна — и обичана. Тя дори не можеше да си представи какъв трябва да е този студен процес, неразпален от огъня на любовта и страстта. И какво е да се чувстваш просто… използвана.
— Съжалявам — каза тихо Амара.
— Вината не е ваша — отговори Рук. Тя покри очи и чертите на лицето й започнаха да се променят.
Промените не бяха нито драматични, нито впечатляващи, но когато отново я погледна, Амара не би могла да каже, че пред нея е същият човек.
Рук излезе от ваната, избърса се и започна да облича тъмните си дрехи.
— Да бъдеш тук е толкова безопасно, колкото във всяка друга част на града, графиньо. Собственикът знае за кого работя и вече е имал възможност да докаже, че може да бъде сляп и глух, когато е необходимо, но колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.
Амара кимна, приключи къпането възможно най-бързо и излезе от ваната, за да се избърше и да си сложи своята „одежда“.
— По-лесно е да го облечете отдолу, отколкото да го дърпате върху себе си — посъветва я Рук. — И нека ви помогна със сандалите.
Което и направи. Амара затегна последните връзки на прасците си, огледа се и реши, че изглежда повече от нелепо.
— И така — каза Рук. — Разходете се.
— Моля?
— Разходете се — повтори шпионката. — Ще се наложи да се движите по различен начин, ако трябва да ви представям за нова наложница.
— О — каза само Амара. Тя отиде до стената и обратно.
Рук поклати глава.
— Още веднъж. Сега се опитайте да се отпуснете.
Амара се подчини, но се стесняваше все повече и повече с всяка крачка.
— Графиньо — каза Рук с поверителен тон, — трябва да разклащате бедра. И следете гърба си. Трябва да изглеждате като робиня, която е толкова свикнала със задълженията си, че ги чака с нетърпение и им се наслаждава. А вие изглеждате така, сякаш отивате на пазар — Рук въздъхна. — Гледайте.
С тези думи шпионката замръзна, позата й леко се промени. Тя леко присви очи, изви устни в ленива усмивка и се плъзна напред. Бедрата й се люлееха при всяка крачка, раменете й бяха изнесени назад, гърбът й леко се изви. С цялото си същество тя принуждаваше — или канеше — всеки, който е наблизо, да я гледа.
Рук се завъртя на пети и каза на Амара:
— Ето така.
Промените, настъпили в тази жена, бяха поразителни. В един момент тя изглеждаше точно като куртизанка в спалнята с младия си господар, след като е изпила половин бутилка вино, обогатено с афродизиак. А в следващия тя вече беше откровено привлекателна делова млада жена със сериозна външност.
— Ето какво се очаква от вас. Да приковавате погледите на всички, покрай които минете. И така трябва да бъде.
Амара поклати глава.
— Дори в това — тя погледна към костюма си — аз не съм жена, която мъжете обичат да гледат.
Рук поклати глава.
— Мъжете обичат да гледат всичко, което диша и е леко разголено. Разберете го — тя наведе глава на една страна. — Представете си, че те са Бърнард.