![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Това реши въпроса. Орките стъпиха на моста и без да бързат, започнаха да се приближават. Отпред крачеше висок орк, въоръжен с ятаган и кръгъл щит. Добро оръжие, но врагът нямаше дори ризница, само куртка от дебела груба кожа и лек полушлем. Алистан Маркауз тръгна срещу тях. По-добре беше да се срещнат в средата на моста, така ще има къде да отстъпва.
По някаква причина в този момент милорд Алистан си спомни детството. За пръв път хвана меч на девет години, но фехтовалната наука не се отдаваше на младия граф. Не можеше да усети ритъма, музиката, танца на меча. Това продължи чак докато учителят не реши да донесе флейта на Оръжейния двор. Старият воин свиреше добре, флейтата направо пееше в ръцете му, и музиката, лееща се из целия двор, помогна на деветгодишното момче да усети оръжието. Музиката го водеше заедно с меча, подсказваше кога трябва да удари, кога да смени стойката или да блокира удар. Старият Майстор беше доволен от сина на своя господар. Минаха години, на гроба на първия учител на Алистан Маркауз отдавна бяха израснали цветя, но песента на флейтата остана завинаги в сърцето на графа. Само трябваше да хване дръжката на меча и победната песен на флейтата се пробуждаше, пееше в ушите му, помагаше му както в битки, така и в турнирни двубои. Вероятно точно благодарение на песента на флейтата той в крайна сметка се превърна в един от най-добрите мечове на Валиостр.
Ето и сега флейтата му пееше, пееше за последен път. Веселата, дръзка мелодия подхвана Алистан Маркауз и го хвърли в битката.
Пей, флейта! Пей!
Той посрещна първия орк със „среден глигански зъб“ и без да изчака атаката, удари пръв. Противникът, за негово нещастие, беше в лява позиция и държеше щита пред себе си. Левият му крак се оказа апетитна хапка и батарното острие проблесна като розова светкавица и се стовари надолу, срязвайки кости и плът. Оркът закрещя и падна. Милорд Алистан нанесе няколко бързи и силни удара по шлема му. Мечът, сблъсквайки се с метала на шлема, издаваше звън на камбанки, а флейтата пееше заедно с него.
Пей, флейта! Пей!
Вторият орк, въпреки смъртта на другаря си, се втурна напред. „Дясностоящ бик“, бързо промушване, оркът се прикри с щита и незабавно нанесе ответен удар. Ятаганът с неприятно изсвистяване проряза въздуха и се натъкна на „корона“. Батарното острие, подложено от графа, спокойно прие удара, изтласка ятагана от себе си, насочи се към лицето, измести се леко и удари в щита.
Пей, флейта! Пей!
Оркът се отдръпна, препъна се в трупа на своя другар и веднага се прости с ятагана и дясната си ръка.
Пей, флейта! Пей!
Но не успя да довърши Първия. Поредният орк прескочи над ранения си другар и се хвърли в яростна атака. В ръцете си държеше ятаган и дълъг кинжал. Другите Първи отнесоха безръкия орк далеч от ожесточената схватка. Този път графът попадна на опитен противник, а липсата на щит не го правеше по-уязвим. Ятаганът и кинжалът изписваха сложна сребриста плетеница пред орка, която изглеждаше невъзможна за пробиване. Сблъсък. Още един. И още. Всеки път, когато се срещаше с вражеската стомана, батарното острие яростно пищеше, а флейтата откликваше.
Пей, флейта! Пей!
Оркът премина в атака и замахна с ятагана отгоре надолу, но беше посрещнат с „прозорец“, веднага опита да го заобиколи, и в този момент Алистан Маркауз завъртя вражеското острие, оттласна го надясно и „влезе“ напред, като с всички сили стовари дръжката на меча под брадичката на орка.
Пей, флейта! Пей!
Тежката метална топка, с която завършваше дръжката на меча, раздроби костта и оркът, губейки съзнание от ужасната болка, се свлече на земята. Алистан Маркауз не възнамеряваше да оставя противника си жив. Сега не беше времето за благородни рицарски постъпки, сега целта му беше само една — да вземе със себе си колкото е възможно повече Първи. Тежкото батарно острие се завъртя около дясната му китка, сякаш беше перце, след което графът прихвана меча с две ръце и го заби в лежащия противник.
Пей, флейта! Пей!
Още не е време за умиране! Още малко танци и песни!
После трябваше да отскочи назад, като размаха острието пред себе си, за да не допусне следващия нападател до себе си. Нямаше време да хване меча в по-удобен хват, но за да задържи орка на разстояние, и сегашният ставаше. Мощните замахвания отдолу нагоре бяха твърде опасни за гмуркане под тях. Така че оркът трябваше да изчака и като се прикрива с щита, бавно да се придвижва напред.