Диамантен меч, дървен меч [bg]

Около Баща Хеон пулсираше плътна тълпа доверени хора. Свитата неспокойно шаваше. Долу-горе на всеки четвърт час от нея изскачаше вестоносец и хукваше презглава нанякъде. За да избегнат излишния риск, Хеон и приближените му се спуснаха в мелиинските катакомби. Малцина в града знаеха, че Сивите са разчистили част от подземните лабиринти от тварите. Това им бе струвало немалко кръв и усилия, ала сега разполагаха с доста сигурно убежище и достъп практически до всяка точка на столицата. Вярно, ако Дъгата запретнеше ръкави, нямаше да ги спасят нито камъните, нито земята. Бащата обаче не бе от онези, които се втурват бясно против копия и магия.

Целият Черен град бе покрит с невидима паяжина, която стремително поемаше жива кръв. Всяко възелче от тази мрежа представляваше въоръжена група, която набъбваше от прииждащите доброволци. Пристигащите при Хеон вести обнадеждаваха - простолюдието в черните бедни квартали се бе разшавало. Грабваха оръжие охотно и си шушукаха старите басни за несметните съкровища на Дъгата. Открай време маговете прибираха данъци, бяха се превърнали повече в бирници, отколкото в нещо наистина опасно.

Всеки познаваше поне един вълшебник, който най-често бе отпуснат, потънал в охолство и натрупал тлъстини. Това притъпяваше страха и превръщаше цялото Седмоцветие в старо плашило, което можеш спокойно да замериш с камък.

Едва ли някой от тях си даваше сметка, че познава само низшите степени на аколитите на Дъгата.

Разбира се, още не беше се надигнал целият Черен град. Навярно такова нещо нямаше и да се случи. Горещи глави можеше да има в едно семейство, но рядко цялото семейство бе от горещи глави. Ето защо Хеон не разчиташе на кой знае какъв прилив на доброволци. Бе очаквал и сега забелязваше, че щедро раздаваните мечове и секири първи вземат разбойниците, които никога не бяха липсвали в славния Мелиин въпреки старанието на стражи и вълшебници.